Марко 11:1-33
11 И като наближаваха Йерусалим, при Витфагия и Витания+ на Маслиновата планина, той изпрати напред двама от учениците си+
2 и им каза: „Отидете в селото, което виждате ей там, и още щом влезете в него, ще намерите вързано младо магаре, което още не е било възсядано от човек, отвържете го и го доведете.+
3 И ако някой ви каже: ‘Защо правите това?’, отговорете: ‘Нужно е на Господаря, после той веднага ще го изпрати обратно.’“+
4 И те отидоха и намериха младото магаре, вързано до вратата, навън на улицата, и го отвързаха.+
5 Но някои от стоящите наблизо ги попитаха: „Какво правите? Защо отвързвате магарето?“+
6 Те им отговориха точно както им беше казал Исус. Тогава ги пуснаха.+
7 И доведоха магарето+ при Исус и като сложиха върху него горните си дрехи, той седна отгоре.+
8 И много хора постилаха на пътя горните си дрехи,+ а други — клонки,+ които бяха отрязали в нивите.+
9 А онези, които вървяха пред него, и онези, които го следваха, не преставаха да викат: „Молим те, дай му спасение!+ Благословен е този, който идва в името на Йехова!+
10 Благословено е идващото царство на баща ни Давид!+ Дай му спасение, молим те, Боже във висините!“
11 И той влезе в Йерусалим и отиде в храма. Огледа всичко наоколо и понеже вече беше късно, отиде във Витания с дванайсетте.+
12 На следващия ден, след като бяха излезли от Витания, той огладня.+
13 И отдалече видя една смокиня, която имаше листа, и отиде да види дали няма да намери плодове по нея. Но като се приближи, не намери нищо освен листа, защото не беше време за смокини.+
14 Тогава той ѝ каза: „Нека никой вече никога да не яде плод от тебе!“+ А учениците му слушаха.
15 И ето, стигнаха в Йерусалим. Там той влезе в храма и започна да гони навън онези, които продаваха и купуваха в храма, обърна и масите на мъжете, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъби.+
16 И не позволяваше на никого да пренася каквото и да било през храма,
17 а поучаваше с думите: „Не е ли записано: ‘Домът ми ще се нарече молитвен дом+ за всичките народи’?+ Но вие го превърнахте в свърталище на разбойници.“+
18 А главните свещеници и книжниците чуха това и търсеха начин да го убият,+ понеже се страхуваха от него, защото цялото множество постоянно се удивляваше на учението му.+
19 Като настъпи вечерта, те както обикновено излязоха от града.
20 А когато рано сутринта минаха край смокинята, видяха, че е изсъхнала чак до корен.+
21 И като си спомни случилото се, Петър му каза: „Учителю*, виж! Смокинята, която прокле, е изсъхнала.“+
22 Исус им отговори: „Имайте вяра в Бога.
23 Казвам ви истината, ако някой каже на тази планина ‘Вдигни се и се хвърли в морето’, и не се съмнява в сърцето си, но вярва, че онова, което казва, ще стане, тогава наистина ще стане така.+
24 Затова ви казвам, вярвайте, че вече сте получили това, за което се молите и което искате, и ще го имате.+
25 И когато се изправите да се молите, простете+ всичко, каквото имате против някого, за да ви прости прегрешенията и вашият Баща, който е на небесата.“+
26 ——*
27 И те отново дойдоха в Йерусалим. И като ходеше в храма, главните свещеници, книжниците и старейшините се приближиха към него+
28 и го попитаха: „С каква власт вършиш тези неща? И кой ти даде властта да вършиш всичко това?“+
29 Исус им каза: „Ще ви попитам нещо. Ако ми отговорите, и аз ще ви кажа с каква власт върша тези неща.+
30 Дали покръстването+ на Йоан беше от небето, или от хората? Кажете ми.“+
31 А те започнаха да разговарят помежду си: „Ако кажем, че е от небето, той ще каже ‘Тогава защо не му повярвахте?’.+
32 Кажем ли обаче, че е от хората...“ Те се страхуваха от множеството, защото всички смятаха, че Йоан наистина е пророк.+
33 И отговориха на Исус: „Не знаем.“ А Исус им отвърна: „Тогава и аз няма да ви кажа с каква власт върша тези неща.“+
