Марко 12:1-44
12 И той започна да им говори с притчи: „Един мъж насади лозе,+ направи ограда около него, изкопа в него лин, построи наблюдателна кула+ и като го даде под наем на лозарите,+ замина за чужда страна.+
2 По време на гроздобера той изпрати един роб при лозарите, за да вземе от тях част от плодовете на лозето.+
3 Но те го хванаха, набиха го и го отпратиха с празни ръце.+
4 И той изпрати друг роб при тях, но те му разбиха главата и го опозориха.+
5 И той изпрати трети роб, когото те убиха, и после още много други, като някои от тях набиха, а други убиха.
6 Остана му още един — любимият му син.+ Той го изпрати последен при тях, като каза: ‘Ще проявят уважение към сина ми.’+
7 Но лозарите си казаха един на друг: ‘Това е наследникът.+ Хайде да го убием и наследството ще бъде наше!’+
8 И го хванаха, убиха го+ и го изхвърлиха от лозето.+
9 Как ще постъпи собственикът на лозето? Ще дойде, ще убие лозарите и ще даде лозето+ на други.+
10 Никога ли не сте чели в Писанието ‘Камъкът,+ който строителите отхвърлиха, стана главен крайъгълен камък.+
11 Това е от Йехова и е прекрасно в нашите очи’?“+
12 И понеже разбраха, че той разказа тази притча, като имаше предвид тях, търсеха начин да го хванат, но се страхуваха от множеството. Затова го оставиха и си тръгнаха.+
13 По–късно изпратиха при него някои от фарисеите и от привържениците на Ирод,+ за да го хванат в капан въз основа на думите му.+
14 Като дойдоха, те му казаха: „Учителю, знаем, че говориш истината и че не проявяваш пристрастие, защото не гледаш кой какъв е, но учиш хората на Божия път в съгласие с истината.+ Позволено ли е да се плаща данък на императора*, или не?
15 Трябва ли да плащаме, или не?“+ Като прозря тяхното лицемерие, той им каза: „Защо ме подлагате на изпитание? Покажете ми един динарий*.“+
16 Те му дадоха един динарий. И той ги попита: „Чий образ и надпис е това?“ Те отговориха: „На императора.“+
17 Тогава Исус каза: „Плащайте на императора онова, което е на императора,+ а на Бога — онова, което е на Бога.“+ И те се удивиха на думите му.+
18 И дойдоха при него садукеите*, които казват, че няма възкресение, и го попитаха:+
19 „Учителю, Моисей ни написа, че ако някой мъж умре и остави жена, но не остави дете, тогава брат му+ трябва да вземе жената и чрез нея да създаде потомство за своя брат.+
20 Имаше обаче седем братя, първият си взе жена, но умря и не остави потомство.+
21 Вторият се ожени за нея, но умря, без да остави потомство, същото се случи и с третия.
22 Така и седмината не оставиха потомство. Накрая умря и жената.+
23 При възкресението на кого от тях ще бъде тя жена? Защото и седмината я имаха за своя жена.“+
24 Исус им каза: „Заблуждавате се, защото не познавате нито Писанието, нито силата на Бога.+
25 Понеже когато възкръснат от мъртвите, нито мъжете ще се женят, нито жените ще се омъжват, а ще бъдат като небесните ангели.+
26 А относно мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, в разказа за трънливия храст, как Бог му каза ‘Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков’?+
27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Много се заблуждавате.“+
28 А един от книжниците, който се беше приближил и беше чул как разискват, като знаеше, че той им беше отговорил добре, го попита: „Коя е първата заповед?“+
29 Исус отговори: „Първата е: ‘Чуй, Израиле, Йехова, нашият Бог, е един Йехова.+
30 Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила.’+
31 Втората е: ‘Обичай ближния си както себе си.’+ Няма по–важна заповед от тези.“
32 Книжникът му каза: „Учителю, това, което каза, е добро и истинно: ‘Той е един и няма друг освен него’,+
33 и да го обича човек с цялото си сърце, с целия си разум* и с цялата си сила, а също и да обича ближния си както себе си, е много по–ценно от всички приноси за изгаряне и от всички жертви.“+
34 И Исус, като видя, че той отговори с разбиране, му каза: „Не си далече от царството на Бога.“ И никой нямаше смелост да го разпитва повече.+
35 И като поучаваше в храма, Исус ги попита: „Защо книжниците казват, че Христос е син на Давид?+
36 Чрез светия дух+ самият Давид каза: ‘Йехова каза на моя Господар*: „Седни от дясната ми страна, докато не положа твоите врагове под краката ти.“’+
37 Но щом Давид го нарича Господар, как тогава той е негов син?“+
И голямото множество го слушаше с наслада.+
38 И докато поучаваше, той каза: „Пазете се от книжниците,+ които обичат да ходят облечени в дълги дрехи, да бъдат поздравявани по пазарните площади
39 и да сядат на предните места в синагогите и на най–видните места при угощенията.+
40 Именно те заграбват имота+ на вдовиците* и молитвите им са дълги и показни. Те ще получат по–тежка присъда.“
41 И той седна там, откъдето се виждаха касичките на съкровищницата,+ и наблюдаваше как хората пускаха пари в тях. И много богаташи пускаха по много.+
42 И ето, дойде една бедна вдовица, която пусна две лепти*.+
43 И той повика учениците си при себе си и им каза: „Казвам ви истината, тази бедна вдовица пусна повече от всички онези, които пускат пари в касичките на съкровищницата,+
44 защото всички те пуснаха от своя излишък, но тя от своя недоимък пусна всичко, каквото имаше, цялото си препитание.“+
Бележки под линия
^ На гръцки: „кѐсар“.
^ Оригиналната дума е с богато значение и в зависимост от контекста може да се преведе като „способност за разбиране, за проумяване, за осъзнаване, разум, благоразумие, прозорливост и прозрение“. Сравни Пр 3:5, бел. под линия.
^ Виж Приложение № 6.
^ Буквално: „изяждат къщите на вдовиците“.
^ Буквално: „две лепти, тоест един кодрант“. Лептата е юдейска медна или бронзова монета с най–ниска стойност. Кодрантът бил римска медна или бронзова монета, равняваща се на една шейсет и четвърта част от динария.