Марко 4:1-41
4 И той отново започна да поучава край езерото.+ Около него се събра много голямо множество и затова той се качи на една лодка в езерото и се отдалечи малко от брега, а хората бяха на брега на езерото.+
2 Тогава започна да ги учи на много неща, като използваше притчи.+ И като ги учеше, им казваше:+
3 „Слушайте! Един сеяч излезе на сеитба.+
4 И като сееше, част от семената паднаха покрай пътя и птиците дойдоха и ги изкълваха.+
5 Други паднаха на каменисто място, където почвата беше плитка, и веднага поникнаха, защото им липсваше дълбока почва.+
6 Но когато слънцето се издигна, изгоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.+
7 А трети паднаха сред тръните и тръните избуяха и ги задушиха, и семената не дадоха плод.+
8 Четвърти пък паднаха върху добра почва+ и като пораснаха и станаха големи, започнаха да дават плод — едни трийсет пъти повече от посятото, други шейсет, трети сто.“+
9 И той добави: „Който има уши да слуша, нека слуша.“+
10 И като остана сам, онези, които заедно с дванайсетте бяха край него, го попитаха за притчите.+
11 И той им каза: „На вас е дадено да разберете свещената тайна+ на Божието царство, но на останалите всичко се дава чрез притчи,+
12 та макар че гледат, да гледат и да не виждат, и макар че слушат, да слушат и да не разбират какво означава казаното, нито да се променят и да им бъде простено.“+
13 Каза им още: „Ако не ви е ясна тази притча, как тогава ще разберете всички останали притчи?
14 Сеячът сее словото.+
15 А семената покрай пътя, където е посято словото, са хората, които го чуват, но веднага идва Сатана+ и отнася словото, засято в тях.+
16 Така и онези, посети на каменисти места, са хората, които веднага щом чуят словото, го приемат с радост,+
17 но нямат свой корен и макар че остават за известно време, веднага щом възникнат трудности или преследване заради словото, отпадат от вярата.+
18 Има и други, посетите сред тръните. Те са хората, които чуват словото,+
19 но грижите+ на тази система* и измамливата сила на богатството,+ а също и желанието+ за всички други неща нахлуват в сърцата им, задушават словото и то става безплодно.+
20 И накрая, онези, които са посети в добра почва, са хората, които чуват словото и охотно го приемат, и дават плод трийсет, шейсет и сто пъти повече от посятото.“+
21 И той продължи с думите: „Светилник не се изнася, за да бъде поставен под коша* или под леглото, нали? Не е ли така, че се изнася, за да бъде сложен на поставка?+
22 Защото каквото е пазено тайно, накрая ще бъде разкрито, и каквото е скривано грижливо, накрая ще излезе наяве.+
23 Който има уши да слуша, нека слуша.“+
24 И им каза още: „Вземете под внимание това, което чувате.+ С каквато мярка отмервате, с такава ще отмерват и на вас,+ и още ще ви се прибави.+
25 Защото който има, още ще му се даде, а който няма, ще му се вземе дори онова, което има.“+
26 И той продължи с думите: „При Божието царство е така, както при един човек, който засява семе в земята,+
27 през нощта спи, а на сутринта става, и семето покълва и израства голямо, а той не знае как става това.+
28 Земята сама дава плод постепенно — първо стръкчето, после стъблото с класа и накрая узрялото зърно в класа.
29 Но веднага щом плодът узрее, човекът започва да жъне със сърпа си, защото е време за жетва.“
30 Каза им още: „С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го опишем?+
31 То е като синапено зрънце, което при засяването си в земята е най–малкото от всички семена, които съществуват на земята.+
32 Но след като е засято, пораства и става по–голямо от всички други градински растения, и клоните му стават големи,+ така че небесните птици+ могат да се заселят под сянката му.“+
33 И с много подобни притчи+ той им говореше словото, доколкото можеха да разберат.
34 Винаги им говореше с притчи, но насаме обясняваше всичко на учениците си.+
35 И на същия ден, когато настъпи вечерта, той им каза: „Да отидем на другия бряг.“+
36 И след като пуснаха хората да си отидат, те го взеха със себе си в лодката. А там имаше и други лодки.+
37 И изведнъж излезе много силна буря и вълните непрестанно заливаха лодката, така че тя едва не потъна.+
38 А той беше на кърмата и спеше върху една възглавница. Тогава те го събудиха и му казаха: „Учителю, нима ти е все едно, че загиваме?“+
39 И той стана, смъмри вятъра и каза на езерото: „Тихо! Спри!“+ И вятърът утихна, и настъпи голяма тишина.+
40 А той им каза: „Защо се страхувате? Още ли нямате вяра?“
41 Тях обаче ги обзе силен страх и си говореха един на друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“+