Марко 5:1-43
5 И те преминаха на другата страна на езерото, в геразинската област.+
2 И веднага щом излезе от лодката, той срещна един мъж, който се намираше под властта на нечист дух и идваше откъм гробниците.+
3 Той живееше сред гробниците и дотогава никой не беше успял да го върже здраво, дори и с вериги.
4 Често го бяха връзвали с окови и вериги, но той късаше веригите и чупеше оковите, и никой нямаше силата да го усмири.
5 И непрекъснато, денем и нощем, викаше сред гробниците и по планинските склонове и се удряше с камъни.
6 Но като видя Исус отдалече, той изтича и му се поклони,
7 и извика със силен глас:+ „Какво общо имам аз с тебе, Исусе, Сине на Всевишния Бог?+ Заклевам те+ в Бога да не ме мъчиш!“+
8 Защото Исус му казваше: „Излез от човека, нечисти духо!“+
9 И го попита: „Как се казваш?“ А той му отговори: „Името ми е Легион,+ защото сме много.“+
10 И многократно го молеше да не гони духовете от тази област.+
11 А по планинския склон пасеше голямо стадо свине.+
12 Затова те го помолиха настойчиво с думите: „Изпрати ни в свинете да влезем в тях.“
13 И той им позволи. Тогава нечистите духове излязоха от мъжа и влязоха в свинете. И стадото, с около две хиляди свине, се хвърли от ръба на пропастта в езерото и се удави.+
14 А свинарите избягаха и съобщиха за случилото се в града и в околностите, и хората отидоха да видят какво беше станало.+
15 Дойдоха при Исус и видяха, че обсебеният от демони човек седи облечен и е вече на себе си — този човек, в когото преди се беше вселил легионът от демони, — и се уплашиха.
16 А онези, които бяха видели това, им разказаха какво се случи с обсебения от демони човек и със свинете.
17 И те започнаха да го молят да напусне тяхната област.+
18 А когато той се качваше в лодката, мъжът, който преди беше обсебен от демони, го помоли да тръгне с него.+
19 Но той не му позволи, като каза: „Отиди си вкъщи при своите роднини+ и им разкажи за всичко, което Йехова+ направи за тебе, и за милостта,+ която прояви към тебе.“
20 И той тръгна и започна да известява в Декапол*+ всичко, което Исус направи за него, и всички бяха смаяни.+
21 След като Исус се върна на отсрещния бряг с лодката, при него се събра голямо множество, а той беше край езерото.+
22 И ето, дойде един от председателите на синагогата, на име Яир, и като го видя, падна в краката му+
23 и го молеше много с думите: „Дъщеричката ми е в тежко състояние. Моля те, ела и положи ръце+ върху нея, за да оздравее и да живее.“+
24 И Исус тръгна с него. А голямо множество го следваше и хората го притискаха.+
25 Там имаше една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение+
26 и доста беше препатила заради много лекари,+ като беше похарчила всичките си пари, но не ѝ беше станало по–добре, а напротив, по–зле.
27 Когато чу какво се говореше за Исус, тя се промъкна зад него в множеството и докосна+ горната му дреха,
28 защото си повтаряше: „Само да докосна горната му дреха и ще оздравея.“+
29 И веднага кръвотечението ѝ спря и тя усети в тялото си, че е излекувана от мъчителната си болест.+
30 Исус веднага разбра, че от него е излязла сила,+ и като се обърна назад в множеството, попита: „Кой докосна дрехата ми?“+
31 А учениците му отвърнаха: „Не виждаш ли, че множеството те притиска?+ Защо питаш: ‘Кой ме докосна?’“
32 Но той се оглеждаше наоколо, за да види жената, която беше направила това.
33 А тя, уплашена и трепереща, като знаеше какво се беше случило с нея, дойде и падна в краката му, и му каза цялата истина.+
34 И той ѝ каза: „Дъще, твоята вяра те излекува. Отиди си с мир+ и бъди здрава от мъчителната си болест.“+
35 Още докато той говореше, дойдоха няколко мъже от дома на председателя на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря! Защо да притесняваш още учителя?“+
36 Но като дочу казаното, Исус се обърна към председателя на синагогата с думите: „Не се страхувай, само имай вяра!“+
37 И не позволи да го следва никой, освен Петър, Яков и Йоан, братът на Яков.+
38 Като стигнаха до къщата на председателя на синагогата, той видя суматохата и хората, които плачеха и ридаеха.
39 И като влезе, им каза: „Защо създавате такава суматоха с плача си? Детето не е умряло, само спи.“+
40 А те му се присмиваха. Но след като накара всички да излязат оттам, той взе със себе си бащата и майката на детето, а също и онези, които дойдоха с него, и влезе там, където беше детето.+
41 И като хвана ръката на детето, му каза „Талита куми“, което означава „Момиченце, казвам ти, стани!“.+
42 И веднага момичето, което беше на дванайсет години, стана и започна да ходи. А те бяха извън себе си от голяма радост.+
43 Но той строго им заповяда да не разказват на никого+ за това и каза да дадат на момичето нещо за ядене.
Бележки под линия
^ Или: „Десетоградието“.
