Марко 8:1-38
8 В онези дни, когато отново се беше събрало голямо множество и нямаха нищо за ядене, той извика учениците и им каза:+
2 „Жал ми е+ за хората, защото вече три дни стоят при мене и нямат нищо за ядене,
3 и ако ги отпратя гладни по домовете, ще им се изчерпят силите по пътя. Някои от тях са от много далече.“
4 А учениците му отговориха: „Как е възможно на това отдалечено място някой да нахрани тези хора с хляб?“+
5 Той ги попита: „Колко хляба имате?“ Те казаха: „Седем.“+
6 И той нареди на хората да се разположат на земята, взе седемте хляба, благодари в молитва,+ разчупи ги и започна да ги раздава на учениците, за да ги поднасят на хората, и те ги поднасяха.+
7 Имаха също и няколко малки риби и като благодари в молитва за тях*, той нареди да ги раздадат.+
8 И всички ядоха и се наситиха, и каквото остана, беше събрано в седем пълни коша.+
9 А там имаше около четири хиляди мъже. Накрая той ги отпрати.+
10 И незабавно се качи в лодката със своите ученици и отиде в пределите на Далманута.+
11 Тогава дойдоха фарисеите и за да го подложат на изпитание, започнаха да спорят с него, настоявайки за знамение от небето.+
12 И като въздъхна дълбоко,+ той каза: „Защо това поколение толкова настоява за знамение? Казвам ви истината, никакво знамение няма да бъде дадено на това поколение.“+
13 Тогава ги остави, качи се отново в лодката и отиде на отсрещния бряг.
14 Но те бяха забравили да вземат хляб и освен един–единствен хляб нямаха нищо в лодката.+
15 И той ги предупреди: „Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.“+
16 А те започнаха разгорещено да обсъждат помежду си, че нямат хляб.+
17 Като забеляза това, той им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб?+ Нима още не проумявате и не разбирате? Нима сърцата ви са невъзприемчиви?+
18 ‘Нима не виждате, макар че имате очи? Нима не чувате, макар че имате уши?’+ И не помните ли
19 в колко кошници събрахте каквото беше останало, когато разчупих петте хляба+ за петте хиляди мъже?“ Те му отговориха: „В дванайсет.“+
20 „А когато разчупих седемте за четирите хиляди мъже, в колко коша събрахте каквото беше останало?“ И те му отговориха: „В седем.“+
21 Тогава той им каза: „Още ли не разбирате?“+
22 И пристигнаха във Витсаида. Там хората доведоха при него един сляп човек и го молеха да го докосне.+
23 И той хвана слепия за ръка, изведе го извън селото и като плю+ върху очите му, положи ръце върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“
24 А човекът погледна и каза: „Виждам хора, понеже различавам нещо като дървета, но те ходят.“
25 Тогава той положи отново ръце върху очите на човека и той напълно прогледна и оздравя, и вече виждаше всичко ясно.
26 И го изпрати да си върви, като каза: „Но не влизай в селото.“+
27 След това Исус и учениците му тръгнаха към селата на Кесария Филипова и по пътя той попита учениците си: „Какво казват хората, кой съм аз?“+
28 Те му отговориха: „Йоан Кръстител,+ а други — Илия,+ трети пък — един от пророците.“+
29 А той ги попита: „А вие какво казвате, кой съм аз?“ Петър му отговори: „Ти си Христос.“+
30 Тогава той строго им нареди да не казват на никого за него.+
31 И започна да ги поучава, че Човешкият син трябва да понесе много страдания, да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит+ и да възкръсне след три дни.+
32 Той говореше открито за това. Но Петър го отведе настрани и започна да го укорява.+
33 А той се обърна, погледна учениците си и смъмри Петър: „Махни се от мене, Сатана, защото не мислиш за това, което е Божие, а за това, което е човешко.“+
34 После повика множеството и учениците си при себе си и им каза: „Ако някой иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, нека вземе мъченическия си стълб* и нека ме следва непрекъснато.+
35 Защото който иска да спаси живота* си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мене и добрата новина, ще го спаси.+
36 Наистина, от каква полза ще е за човека да придобие целия свят, но да изгуби живота си?+
37 И какво ще даде човек в замяна на живота си?+
38 Защото ако някой се срамува от мене и от моите думи сред това поколение, което прелюбодейства и е грешно, тогава и Човешкият син ще се срамува+ от него, когато дойде в славата на своя Баща заедно със светите ангели.“+
