Марко 9:1-50
9 И той продължи да им говори: „Казвам ви истината, някои от тези, които стоят тук, изобщо няма да изпитат смърт, докато не видят как царството на Бога вече е дошло в силата си.“+
2 И след шест дни Исус взе със себе си Петър, Яков и Йоан и ги заведе насаме на една висока планина. Тогава се преобрази пред тях.+
3 Дрехите му заблестяха и станаха много по–бели, отколкото някой перач на земята би могъл да ги направи.+
4 И пред тях се появиха Илия и Моисей и разговаряха с Исус.+
5 Тогава Петър каза на Исус: „Учителю*, хубаво е, че сме тук. Затова нека издигнем три шатъра — един за тебе, един за Моисей и един за Илия.“+
6 Той всъщност не знаеше какво да каже, защото се бяха уплашили много.
7 И ето, появи се облак и ги покри, и от облака се чу глас:+ „Това е моят любим Син,+ когото одобрявам. Него слушайте.“+
8 Но изведнъж, като се огледаха наоколо, те не видяха при себе си никого освен Исус.+
9 И като слизаха от планината, той изрично им нареди да не казват+ на никого какво са видели, докато Човешкият син не бъде възкресен от мъртвите.+
10 И те взеха присърце тези думи, но помежду си обсъждаха какво може да означава това възкресение от мъртвите.
11 И го попитаха: „Защо книжниците казват, че първо трябва да дойде Илия?“+
12 Той им отговори: „Няма съмнение, че Илия ще дойде първо и ще възстанови всичко.+ Но защо тогава е записано за Човешкия син, че трябва да понесе големи страдания+ и да бъде презрян от хората?+
13 Казвам ви, Илия+ всъщност дойде и те постъпиха с него както си искаха, според онова, което е записано за него.“+
14 А когато отидоха при другите ученици, забелязаха голямо множество около тях и книжници, които спореха с тях.+
15 И веднага щом го видяха, хората от множеството се удивиха и изтичаха при него, за да го поздравят.
16 А той ги попита: „За какво спорите с тях?“
17 И един човек от множеството му отговори: „Учителю, доведох сина си при тебе, защото в него има дух, причиняващ немота.+
18 Където и да го прихване, го хвърля на земята и на устата му излиза пяна, той скърца със зъби и губи сили. И аз казах на учениците ти да го изгонят, но не можаха.“+
19 В отговор той каза: „О, невярващо поколение,+ докога ще трябва да съм с вас? Докога ще трябва да ви търпя? Доведете го при мене.“+
20 И те го доведоха при него. Но като видя Исус, духът веднага преви детето в гърчове, и след като падна на земята, то започна да се търкаля с пяна на устата.+
21 А той попита бащата: „От колко време му се случва това?“ Той отговори: „Още от детинство.
22 И много пъти го е хвърлял в огън или във вода, за да го убие.+ Но ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни.“
23 Исус му отвърна: „Защо казваш ‘Ако можеш’? Всичко е възможно за онзи, който има вяра.“+
24 И веднага бащата на малкото дете извика: „Имам вяра! Помогни ми там, където не ми достига вяра!“+
25 И като забеляза, че към тях тичешком идват много хора, Исус смъмри+ нечистия дух: „Духо, причиняващ немота и глухота, заповядвам ти да излезеш от него и да не влизаш повече в него!“
26 И след като извика и преви в гърчове момчето, духът излезе,+ а то остана като мъртво, така че много от хората казваха: „Умря!“
27 Но Исус го хвана за ръката и го повдигна, и то стана.+
28 След като той влезе в една къща, учениците му го попитаха насаме: „Защо ние не успяхме да го изгоним?“+
29 А той им отговори: „Този вид не може да излезе чрез нищо друго освен чрез молитва.“+
30 И те тръгнаха оттам и минаха през Галилея, но той не искаше никой да разбере за това.
31 Защото поучаваше учениците си с думите: „Човешкият син трябва да бъде предаден в ръцете на хората и те ще го убият,+ но макар че ще бъде убит, след три дни ще възкръсне.“+
32 Но те не разбраха думите му и се страхуваха да го попитат.+
33 И пристигнаха в Капернаум. А когато беше вече вътре в къщата, той ги попита: „За какво спорехте по пътя?“+
34 Те мълчаха, защото по пътя бяха спорили помежду си кой е по–велик.+
35 Тогава той седна, повика дванайсетте и им каза: „Ако някой иска да бъде пръв, трябва да бъде най–последен от всички и да служи на всички.“+
36 И като взе едно дете, той го постави сред тях, прегърна го и им каза:+
37 „Който приеме едно такова дете в мое име, приема и мене. А който приема мене, приема не само мене, но и онзи, който ме е изпратил.“+
38 Йоан му каза: „Учителю, видяхме един човек да изгонва демони чрез твоето име и се опитахме да го спрем,+ защото той не ходи с нас.“+
39 А Исус каза: „Не го спирайте, понеже никой, който извърши могъщо дело в мое име, няма да може веднага след това да злослови против мене.+
40 Защото който не е против нас, е на наша страна.+
41 И който ви даде чаша+ вода, заради това че принадлежите на Христос,+ казвам ви истината, той няма да изгуби своята награда.
42 Но ако някой накара един от тези малките, които вярват, да отпадне от вярата*, тогава за него ще е по–добре да окачат на шията му мелничен камък като онези, които са въртени от магаре, и да го хвърлят в морето.+
43 И ако ръката ти те кара да съгрешиш*, отрежи я! Защото е по–добре да получиш живот, макар и сакат, отколкото да имаш две ръце, но да отидеш в геената*, в огъня, който не може да бъде угасен.+
44 ——*
45 И ако кракът ти те кара да съгрешиш*, отрежи го, защото е по–добре да получиш живот, макар и куц,+ отколкото да имаш два крака, но да бъдеш хвърлен в геената.+
46 ——*
47 И ако окото ти те кара да съгрешиш*, хвърли го надалече,+ защото е по–добре да влезеш в Божието царство, макар и с едно око, отколкото да имаш две очи, но да бъдеш хвърлен в геената,+
48 където червеите не умират и огънят не угасва.+
49 Защото всеки трябва да бъде обсипан с огън като със сол.+
50 Солта е хубаво нещо, но ако обезсолее, как ще ѝ върнете солеността?+ Имайте сол+ в себе си и пазете мира+ помежду си.“
