Матей 14:1-36
14 В това време Ирод*, областният владетел*, чу да се говори за Исус+
2 и каза на служителите си: „Това е Йоан Кръстител. Той е възкръснал от мъртвите и затова върши могъщи дела.“+
3 Понеже преди Ирод беше наредил да хванат Йоан, да го вържат и да го хвърлят в затвора заради Иродиада, жената на Филип, неговият брат.+
4 Тъй като Йоан му казваше: „Не ти е позволено да я имаш за жена.“+
5 Но макар че искаше да го убие, той се страхуваше от множеството, защото хората смятаха Йоан за пророк.+
6 И ето, на празненството, с което се честваше рожденият ден+ на Ирод, дъщерята на Иродиада танцуваше и това толкова се хареса на Ирод,
7 че той обеща и се закле да ѝ даде каквото поиска.+
8 Тогава тя, подучена от майка си, каза: „Поднеси ми на блюдо главата на Йоан Кръстител.“+
9 Макар че се натъжи, заради клетвата си и заради сътрапезниците си царят заповяда да ѝ я дадат+
10 и изпрати хора да отсекат главата на Йоан в затвора.
11 И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на момичето, и то я занесе на майка си.+
12 После учениците му дойдоха, взеха тялото, погребаха+ го и отидоха да кажат на Исус.
13 Когато чу това, Исус отпътува оттам с лодка и отиде на уединено място, за да бъде сам,+ но множествата, като разбраха, тръгнаха пеша след него от градовете.
14 И като излезе от лодката, той видя голямо множество, съжали+ хората и излекува болните сред тях.+
15 А когато се свечери, учениците му дойдоха при него и казаха: „Мястото е уединено и вече е доста късно, пусни хората да си ходят, та да отидат в селата и да си купят нещо за ядене.“+
16 Но Исус им каза: „Няма нужда да си ходят, вие им дайте нещо за ядене.“+
17 Те му отговориха: „Нямаме нищо освен пет хляба и две риби.“+
18 Той каза: „Донесете ми ги.“
19 И после нареди на множествата да се разположат на тревата, взе петте хляба и двете риби и поглеждайки към небето, благодари в молитва*+ и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците си, а учениците на свой ред ги дадоха на хората.+
20 И всички ядоха и се наситиха, и като събраха каквото остана, напълниха дванайсет кошници.+
21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.+
22 Веднага след това той подкани учениците си да се качат на лодката и да тръгнат преди него към другия бряг, докато той изпрати множествата.+
23 Накрая, като изпрати множествата, той се изкачи на планината, за да се помоли насаме.+ И когато се свечери, той все още беше там сам.
24 А лодката беше много далече* от брега и вълните я блъскаха силно,+ защото духаше насрещен вятър.
25 Но през нощта, по време на четвъртата стража*, той отиде при тях, като ходеше по езерото.+
26 Щом го видяха да ходи по езерото, учениците се уплашиха и казаха: „Това е привидение!“+ И започнаха да викат от страх.
27 Но Исус веднага им заговори: „Не се бойте, аз съм!+ Не се плашете!“
28 Петър му отговори с думите: „Господарю, ако си ти, заповядай ми да дойда при тебе по водата.“
29 Той каза: „Ела!“ Тогава Петър слезе от лодката+ и тръгна по водата, като отиваше към Исус.
30 Но виждайки силната буря, се уплаши и като започна да потъва, извика: „Господарю, спаси ме!“
31 Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: „Маловерецо, защо се усъмни?“+
32 И след като се качиха в лодката, бурята утихна.
33 Тогава мъжете в лодката му се поклониха и казаха: „Ти наистина си Божи син.“+
34 И като стигнаха до отсрещния бряг, слязоха в Генисарет.+
35 Когато го познаха, жителите на тази област съобщиха за това из цялата околност и хората доведоха при него всички болни.+
36 И те го молеха само да докоснат края на горната му дреха,+ и всички, които го докоснаха, оздравяха напълно.
