Матей 16:1-28

16  А фарисеите+ и садукеите дойдоха при него и за да го изпитат, поискаха да им покаже знамение от небето.+  Той им каза: „[Когато се свечери и небето е огненочервено, обикновено казвате, че времето ще е хубаво,  а ако на сутринта небето е огненочервено, но изглежда мрачно, казвате, че денят ще бъде студен и дъждовен. Вие знаете как да тълкувате вида на небето, но знаменията на времената не можете да разтълкувате.]*+  Това поколение, което е зло и прелюбодейства, не престава да иска знамение, но никакво знамение няма да му бъде дадено+ освен знамението на Йона.“+ Тогава си тръгна и ги остави.+  И учениците преминаха на другия бряг, но забравиха да вземат хляб.+  Исус им каза: „Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите.“+  И те започнаха да обсъждат помежду си: „Ние не взехме никакъв хляб.“  Като знаеше това, Исус каза: „Защо говорите помежду си, че нямате хляб, маловерци?+  Още ли не разбирате? Не помните ли петте хляба за петте хиляди души и колко кошници събрахте?+ 10  Или седемте хляба за четирите хиляди души и колко коша събрахте?+ 11  Нима не разбирате, че не ви говоря за хляб? Но пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.“+ 12  Тогава те разбраха, че им казва да се пазят не от хлебния квас, а от ученията+ на фарисеите и садукеите. 13  И когато дойде в пределите на Кесария Филипова, Исус попита учениците си: „Какво казват хората, кой е Човешкият син?“+ 14  Те отговориха: „Някои казват, че е Йоан Кръстител,+ други — Илия,+ трети пък — Йеремия или един от пророците.“ 15  Той ги попита: „А вие какво казвате, кой съм аз?“+ 16  Симон Петър отговори: „Ти си Христос,+ Синът на живия Бог.“+ 17  Тогава Исус му каза: „Щастлив си, Симоне, сине Йонов, защото това не ти беше разкрито от някой в плът и кръв, а от моя Баща, който е на небесата.+ 18  И аз ти казвам: ти си Петър.+ Върху тази скала*+ ще изградя своя сбор*, и портите на гроба*+ няма да го победят.+ 19  Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде онова, което е вързано на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде онова, което е развързано на небесата.“+ 20  И той строго нареди на учениците си да не казват на никого, че е Христос.+ 21  Оттогава Исус Христос започна да пояснява на учениците си, че трябва да отиде в Йерусалим и да понесе много страдания, причинени от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.+ 22  А Петър го отведе настрани и започна да го укорява с думите: „Бъди добър към себе си, Господарю, такова нещо изобщо няма да ти се случи.“+ 23  Но като обърна гръб на Петър, той му каза: „Махни се от мене, Сатана!+ Ти си препятствие на пътя ми, защото не мислиш за това, което е Божие,+ а за това, което е човешко.“ 24  Тогава Исус каза на учениците си: „Ако някой иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, нека вземе мъченическия си стълб* и нека ме следва непрекъснато.+ 25  Защото който иска да спаси живота* си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мене, ще го намери.+ 26  Та от каква полза ще е за човека да придобие целия свят, но да изгуби живота си?+ Или какво ще даде човек в замяна+ на живота си? 27  Защото Човешкият син трябва да дойде с ангелите си в славата на своя Баща и тогава ще даде на всекиго заслуженото според делата му.+ 28  Казвам ви истината, че някои от тези, които стоят тук, изобщо няма да изпитат смърт, докато не видят как Човешкият син идва като цар.“+

Бележки под линия

Текстът в квадратните скоби не се намира във всички, а само в някои древни ръкописи.
На гръцки: „ха̀дес“, общият гроб на човешкия род. Виж Приложение № 8.
Думата „сбор“ може да се отнася за християнската общност по целия свят (например в Мт 16:18; 1Ко 10:32), за групата християни, избрани за небесен живот (Ев 12:23), за християнската общност в дадено място или град (Де 8:1; 1Ко 1:2; Отк 1:11) или за група християни, които провеждат религиозните си събрания в частен дом (Ри 16:5; Флм 2).
На гръцки език думата „Петър“ („Пѐтрос“, което означава „камък, скален къс“) е в мъжки род, а думата „скала“ („пѐтра“, която на това място е в дателен падеж) е в женски род.
Виж Приложение № 13.
Буквално: „душата“.