Матей 21:1-46
21 И когато наближиха Йерусалим и пристигнаха във Витфагия на Маслиновата планина, Исус изпрати напред двама ученици,+
2 като им каза: „Отидете в селото, което виждате ей там, и веднага ще намерите вързана магарица и малкото ѝ с нея, отвържете ги и ги доведете при мене.+
3 И ако някой ви каже нещо, отговорете: ‘Нужни са на Господаря.’ Тогава той веднага ще ги пусне.“
4 А това стана, за да се изпълнят думите, казани чрез пророка:
5 „Кажете на сионската дъщеря: ‘Ето, твоят Цар идва при тебе,+ с мек нрав,+ възседнал магаре — младо магаре, малкото на едно товарно животно.’“+
6 И учениците тръгнаха и направиха точно както Исус им нареди.
7 И доведоха магарицата и малкото ѝ, сложиха върху тях горните си дрехи и той седна отгоре.+
8 Повечето от хората постилаха горните си дрехи+ на пътя, а други режеха клони от дърветата и ги слагаха на пътя.+
9 А онези, които вървяха пред него, и онези, които го следваха, не преставаха да викат: „Молим те, дай спасение*+ на Давидовия син!+ Благословен е този, който идва в името на Йехова!+ Дай му спасение, молим те, Боже във висините!“+
10 И когато той влезе в Йерусалим,+ целият град беше обхванат от вълнение и хората питаха: „Кой е този?“
11 А множествата казваха: „Това е Исус, пророкът+ от Назарет в Галилея!“
12 И Исус влезе в храма и изхвърли навън всички, които продаваха и купуваха в храма, обърна и масите на мъжете, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъби.+
13 И им каза: „Записано е: ‘Домът ми ще се нарече молитвен дом’,+ но вие го превръщате в свърталище на разбойници.“+
14 И при него в храма дойдоха слепи и куци и той ги излекува.
15 Когато главните свещеници и книжниците видяха чудесата, които той направи,+ и момчетата, които викаха в храма „Молим те, дай спасение+ на Давидовия син!“,+ се възмутиха
16 и го попитаха: „Чуваш ли какво казват тези?“ Исус им отговори: „Чувам. Никога ли не сте чели+ ‘От устата на малките деца и кърмачетата ти осигури възхвала’?“+
17 И като ги остави, той излезе от града, отиде във Витания и пренощува там.+
18 Като се връщаше в града рано сутринта, той огладня.+
19 И видя край пътя смокиня и отиде при нея, но не намери нищо+ освен листа, и ѝ каза: „Нека никога вече да няма плод по тебе!“+ И смокинята веднага изсъхна.
20 Като видяха това, учениците се зачудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна тази смокиня?“+
21 Исус им отговори: „Казвам ви истината, ако имате вяра и не се съмнявате,+ не само ще направите онова, което аз направих на смокинята, но и ако кажете на тази планина ‘Вдигни се и се хвърли в морето’, ще стане така.+
22 И всичко, което с вяра поискате в молитва, ще получите.“+
23 И като влезе в храма, главните свещеници и старейшините се приближиха към него, докато той поучаваше, и го попитаха:+ „С каква власт вършиш тези неща? И кой ти даде тази власт?“+
24 А Исус отвърна: „И аз ще ви попитам нещо. Ако ми отговорите, и аз ще ви кажа с каква власт върша тези неща.+
25 Откъде беше покръстването на Йоан? От небето или от хората?“+ А те започнаха да разговарят помежду си: „Ако кажем, че е от небето, той ще ни каже ‘Тогава защо не му повярвахте?’.+
26 Но ако кажем, че е от хората, ще сме застрашени от множеството,+ защото всички смятат Йоан за пророк.“+
27 И те отговориха на Исус: „Не знаем.“ А той на свой ред им каза: „Тогава и аз няма да ви кажа с каква власт върша тези неща.+
28 Какво мислите за това? Един човек имаше двама синове.+ Той отиде при първия и му каза: ‘Сине, отиди днес да работиш на лозето.’
29 Той отговори: ‘Ще отида, господарю’,+ но не отиде.
30 След това отиде при другия и му каза същото. А синът му отговори: ‘Няма да отида.’ Но после съжали+ и отиде.
31 Кой от двамата извърши волята на баща си?“+ Те отговориха: „Вторият.“ Исус им каза: „Казвам ви истината, че данъчните служители и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
32 Защото Йоан дойде при вас, за да ви покаже праведността,+ но вие не му повярвахте.+ Данъчните служители и блудниците обаче му повярваха,+ а вие, макар че видяхте всичко, впоследствие не се разкаяхте и не му повярвахте.
33 Чуйте още една притча: имаше един мъж, земеделец,+ който насади лозе, направи ограда около него, изкопа в него лин, построи наблюдателна кула,+ даде го под наем на лозарите и замина за чужда страна.+
34 Когато дойде времето на реколтата, той изпрати робите си при лозарите, за да прибере плодовете си.
35 Но лозарите хванаха робите му — един биха, друг убиха, трети пребиха с камъни.+
36 Тогава той изпрати други роби, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин.+
37 Накрая изпрати при тях сина си, като каза: ‘Ще проявят уважение към сина ми.’
38 Като видяха сина, лозарите си казаха един на друг: ‘Това е наследникът.+ Хайде да го убием и да му вземем наследството!’+
39 И те го хванаха, изхвърлиха го от лозето и го убиха.+
40 Тогава как ще постъпи собственикът на лозето с тези лозари, когато си дойде?“
41 Те му казаха: „Понеже са зли, той ще ги убие безмилостно+ и ще даде лозето на други лозари, които ще му дават плодовете, когато им дойде времето.“+
42 Исус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанието ‘Камъкът, който строителите отхвърлиха,+ стана главен крайъгълен камък.+ Това е от Йехова и е прекрасно в нашите очи’?
43 Затова ви казвам, че царството на Бога ще бъде взето от вас и ще бъде дадено на народ, който дава плодовете му.+
44 Освен това онзи, който падне върху този камък, ще се разбие. А онзи, върху когото падне той, ще бъде смазан.“+
45 Когато главните свещеници и фарисеите чуха неговите притчи, разбраха, че говори за тях.+
46 Но макар че искаха да го хванат, те се страхуваха от множествата, защото хората го смятаха за пророк.+
Бележки под линия
^ Буквално: „Осанна“.
