Матей 8:1-34
8 И като слезе от планината, го последваха големи множества.
2 И ето, един прокажен+ се приближи и като му се поклони, каза: „Господарю, само ако поискаш, можеш да ме очистиш.“
3 И като протегна ръката си, той го докосна и каза: „Искам. Бъди очистен!“+ И веднага проказата му беше очистена.+
4 След това Исус му каза: „Гледай да не казваш на никого,+ но отиди да се покажеш на свещеника+ и принеси дара,+ който Моисей определи, за свидетелство пред тях.“
5 Когато влезе в Капернаум,+ при него дойде един стотник, който го молеше,
6 казвайки: „Господине, слугата ми лежи вкъщи парализиран и се мъчи ужасно.“
7 Той му каза: „Ще дойда и ще го излекувам.“
8 А стотникът отговори: „Господине, аз не съм достоен да влезеш под моя покрив, ти само кажи и слугата ми ще оздравее.
9 Защото и аз съм човек, подчинен на власт, и имам войници под свое разпореждане, и казвам на този ‘Върви!’,+ и той тръгва, а на онзи — ‘Ела!’, и той идва, а на роба си — ‘Направи това!’, и той го прави.“
10 Като чу това, Исус се учуди и каза на онези, които го следваха: „Казвам ви истината, в никого в Израил не намерих толкова голяма вяра.+
11 Но ви казвам, че мнозина от източните краища и от западните+ краища ще дойдат и ще се разположат на трапезата заедно с Авраам, Исаак и Яков в небесното+ царство,+
12 а синовете на царството ще бъдат изхвърлени навън в тъмното.+ И там ще плачат и ще скърцат със зъби.“+
13 След това Исус каза на стотника: „Върви си. Нека бъде според вярата ти.“+ И в този миг слугата оздравя.
14 Като дойде в къщата на Петър, Исус видя, че тъща+ му лежи болна с изгаряща треска.+
15 И той докосна ръката ѝ,+ треската ѝ мина и тя стана и започна да му прислужва.+
16 А когато настъпи вечерта, доведоха при него много обсебени от демони хора и той изгони духовете с една дума, и излекува всички болни,
17 за да се изпълнят казаните чрез пророк Исаия думи: „Той взе върху себе си нашите недъзи и понесе нашите болести.“+
18 Когато видя, че е заобиколен от голямо множество, Исус заповяда да отплават на другия бряг.+
19 И един книжник дойде и му каза: „Учителю, ще те следвам, където и да отидеш.“+
20 А Исус му отговори: „Лисиците имат леговища и птиците имат гнезда, но Човешкият син няма къде да положи главата си.“+
21 После друг от учениците му каза: „Господарю, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“
22 Исус му отговори: „Продължавай да ме следваш и остави мъртвите да погребат своите мъртви.“+
23 И когато се качи в една лодка,+ учениците му го последваха.
24 И ето, в езерото се появи силно вълнение, така че вълните заливаха лодката. А той спеше.+
25 И те се приближиха до него и го събудиха,+ казвайки: „Спаси ни, Господарю! Загиваме!“
26 Но той им отговори: „Защо се страхувате, маловерци?“+ Тогава стана, смъмри ветровете и езерото, и настъпи голяма тишина.+
27 А мъжете се учудиха и казаха: „Що за човек е този,+ че дори ветровете и езерото му се подчиняват?“
28 Когато премина на другата страна, в земята на гадаринците,+ го срещнаха двама обсебени от демони мъже,+ които бяха излезли измежду гробниците — те бяха толкова свирепи, че никой не смееше да минава по този път.
29 И те извикаха: „Какво общо имаме ние с тебе, Божи сине?+ Нима си дошъл тук, за да ни измъчваш+ преди определеното време?“+
30 А надалече от тях пасеше едно голямо стадо свине.
31 И демоните започнаха да го молят с думите: „Ако ни изгониш, изпрати ни в стадото свине.“+
32 И той им каза: „Вървете!“ Те излязоха и отидоха в свинете, и цялото стадо се хвърли от ръба на пропастта в езерото и се удави.+
33 А свинарите побягнаха и като отидоха в града, разказаха за всичко, а също и за случилото се с обсебените от демони мъже.
34 И ето, целият град излезе, за да посрещне Исус, и като го видяха, го молеха настоятелно да си отиде от тяхната област.+
