Матей 9:1-38

9  И той се качи в лодката, отиде на отсрещния бряг и влезе в своя град.+  И ето, донесоха при него един парализиран мъж, лежащ на носилка.+ Като видя вярата им, Исус каза на парализирания: „Не бой се, сине мой, греховете ти са простени!“+  А някои от книжниците си казаха: „Той богохулства.“+  И понеже знаеше мислите им,+ Исус попита: „Защо мислите зло в сърцата си?+  Та какво е по–лесно да се каже — ‘Греховете ти са простени’ или ‘Стани и ходи’?+  Но за да знаете, че Човешкият син има на земята власт да прощава грехове...“+ Той се обърна към парализирания: „Стани, вземи си носилката и си отиди вкъщи.“+  И той стана и си отиде вкъщи.  Като видяха това, множествата бяха обзети от страх и прославяха Бога,+ дал такава власт+ на хората.  И като тръгна оттам, Исус видя един човек на име Матей да седи в данъчната служба и му каза: „Бъди мой последовател.“+ Тогава той стана и го последва.+ 10  По–късно, докато Исус се беше разположил край трапезата* в къщата,+ много данъчни служители и грешници дойдоха и се настаниха до Исус и учениците му. 11  Но като видяха това, фарисеите започнаха да говорят на учениците му: „Защо вашият учител яде с данъчните служители и грешниците?“+ 12  Като чу това, той каза: „Здравите не се нуждаят от лекар,+ а болните. 13  Затова си вървете и научете какво означава ‘Милост искам, а не жертви’.+ Защото не дойдох да призова праведните хора, а грешниците.“ 14  Тогава при него дойдоха учениците на Йоан и го попитаха: „Защо и ние, и фарисеите постим редовно, а твоите ученици не постят?“+ 15  А Исус им отговори: „Защо приятелите на младоженеца да жалеят, докато младоженецът+ е с тях? Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им бъде отнет,+ и тогава те ще постят.+ 16  Никой не зашива кръпка от нов плат върху стара дреха, защото новият плат ще се откъсне от дрехата и скъсаното ще стане още по–голямо.+ 17  Нито пък хората наливат младо вино в стари мехове, а ако го направят, тогава меховете се пръсват, виното изтича и меховете са съсипани.+ Но хората наливат младо вино в нови мехове и двете се запазват.“+ 18  Докато им говореше това, ето, един управник,+ който се беше приближил, му се поклони+ и каза: „Навярно дъщеря ми е вече мъртва,+ но ела и сложи ръката си върху нея и тя ще оживее.“+ 19  Тогава Исус стана и го последва, и учениците му също го последваха. 20  И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение,+ дойде зад него и докосна края на горната му дреха,+ 21  защото си повтаряше: „Само да докосна горната му дреха и ще оздравея.“+ 22  Исус се обърна и като я забеляза, каза: „Дъще, не се бой, твоята вяра те излекува.“+ И в този миг жената оздравя.+ 23  А когато дойде в къщата на управника+ и видя флейтистите и шумното разтревожено множество,+ 24  Исус каза: „Излезте оттук, защото момичето не е умряло, само спи.“+ А те му се присмиваха.+ 25  Веднага щом множеството беше отпратено, той влезе вътре и хвана ръката+ на момичето, и то се изправи.+ 26  И мълвата за това се разнесе из цялата тази област. 27  Когато Исус си тръгна оттам, двама слепи+ вървяха след него и викаха силно: „Имай милост към нас,+ Сине Давидов!“ 28  Щом Исус влезе в къщата, слепите мъже дойдоха при него и той ги попита: „Вярвате ли,+ че мога да направя това?“ Те му отговориха: „Да, Господарю!“ 29  Тогава той докосна очите им+ с думите: „Нека бъде според вашата вяра.“ 30  И очите им започнаха да виждат. А Исус строго им нареди: „Гледайте никой да не узнае за това.“+ 31  Но след като излязоха навън, те разгласиха за него из цялата тази област.+ 32  И когато те си тръгваха, ето, доведоха при него един ням човек, обсебен от демон.+ 33  След като демонът беше изгонен, немият проговори.+ Множествата бяха смаяни+ и казаха: „Досега такова нещо не е ставало в Израил!“ 34  А фарисеите говореха: „Той изгонва демоните чрез владетеля на демоните.“+ 35  И Исус тръгна да обикаля всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше добрата новина за царството и лекуваше всякакви болести и всякакви недъзи.+ 36  Виждайки множествата, той ги съжали,+ защото бяха измъчени и разпръснати като овце без пастир.+ 37  Тогава каза на учениците си: „Наистина, жетвата е голяма, но работниците са малко.+ 38  Затова се молете на Господаря на жетвата да изпрати работници за жетвата си.“+

Бележки под линия

Буквално: „беше полегнал на трапезата“. В библейски времена не се сядало край масата, а хората се хранели, като лежели на една страна и се подпирали на лакътя си, което всъщност било нещо между седнало и легнало положение.