Неемия 6:1-19

6  Когато Санавалат,+ Товия,+ арабинът+ Гисам+ и останалите наши врагове чуха, че съм възстановил стената+ и че в нея няма повече празнини (макар че дотогава не бях поставил още вратите+ на градските порти),+  Санавалат и Гисам веднага изпратиха известие до мене: „Ела да се срещнем+ в едно от селата в долината край Оно.“+ Но те възнамеряваха да ми причинят зло.+  Затова изпратих пратеници до тях+ да им кажат: „Имам много работа+ и не мога да дойда. Нима е нужно да се спира работата, като я оставя и дойда при вас?“+  И четири пъти ми изпращаха същото известие, а аз им отговарях по същия начин.  Накрая Санавалат+ за пети път изпрати своя слуга със същото известие, с отворено писмо в ръката му.  В него беше написано: „Между народите се носи слух, а и Гисам+ го потвърждава, че ти и юдеите замисляте бунт.+ Затова и градиш стената. И се говори, че ти ще им бъдеш цар.+  Дори си поставил пророци, които да разгласяват за тебе в целия Йерусалим: ‘Цар има в Юда!’ И сега тези неща ще бъдат казани на царя. Затова ела да обсъдим това заедно.“+  Аз обаче му изпратих следния отговор: „Не е така, както казваш.+ Ти сам измисляш всичко това в сърцето си.“+  Всички те искаха да ни сплашат и казваха: „Ръцете+ им ще отслабнат и те няма да довършат работата.“ Но сега те моля, укрепи ръцете ми!+ 10  И отидох в къщата на Семаия, синът на Делаия, син на Метавеил, който се беше затворил там.+ И той каза: „Нека се срещнем+ в дома на истинския Бог, вътре в храма,+ и нека затворим вратите на храма, защото ще дойдат да те убият. Ще дойдат да те убият през нощта.“+ 11  Но аз отговорих: „Нима човек като мене трябва да бяга?+ И как някой като мене може да влезе в храма и да остане жив?+ Няма да вляза!“ 12  Затова проверих как стоят нещата, и ето, той не беше изпратен от Бога,+ но Товия и Санавалат+ го бяха наели,+ за да пророкува+ против мене. 13  Те го бяха наели,+ за да се изплаша+ и да направя това, така че да съгреша.+ По този начин щяха да опетнят името ми,+ за да имат в какво да ме укоряват.+ 14  Спомни си,+ Боже мой, за Товия+ и Санавалат и за всичко, което направиха, както и за пророчицата+ Ноадия и за останалите пророци, които постоянно се опитваха да ме уплашат. 15  Най–после стената+ беше завършена на двайсет и петия ден от месец елул, за петдесет и два дни. 16  Когато всичките ни врагове+ чуха за това и когато всички народи около нас видяха това, те изгубиха своята самоувереност и разбраха, че това дело е извършено от нашия Бог.+ 17  В тези дни знатните мъже+ на Юда пишеха много писма до Товия,+ както и получаваха писма от него, 18  понеже мнозина от Юда се бяха обвързали с него чрез клетва, тъй като той беше зет на Сехания, синът на Арах,+ а синът му Йоанан си беше взел за жена дъщерята на Месулам,+ синът на Варахия. 19  И непрекъснато говореха пред мене добри неща за него,+ а на него му предаваха моите думи. А Товия изпращаше писма, с които искаше да ме плаши.+

Бележки под линия