Откровение 1:1-20
1 Откровение+ от Исус Христос, което Бог му даде,+ за да покаже на робите му+ какво ще стане скоро.+ И той изпрати своя ангел+ и чрез него представи това със знамения+ на Божия* роб Йоан,+
2 който свидетелства за словото на Бога+ и за свидетелството на Исус Христос+ — за всичко, което видя.
3 Щастлив+ е онзи, който чете на глас,+ и онези, които чуват думите на това пророчество+ и спазват написаното в него,+ защото определеното време е близо.+
4 От Йоан до седемте сбора*+ в Азия*:
Нека бъдат с вас незаслужената милост и мирът от „онзи, който е, който беше и който идва“,+ и от седемте духа,+ които са пред неговия престол,
5 а също и от Исус Христос, „Верният свидетел“,+ „Първородният от мъртвите“+ и „Владетелят на земните царе“!+
На този, който ни обича,+ освободи ни от греховете чрез собствената си кръв+
6 и ни направи царство,+ свещеници+ на своя Бог и Баща — негови да бъдат славата и мощта завинаги!+ Амин.*
7 Ето, той идва с облаците+ и ще го види всяко око,+ също и онези, които го прободоха.+ И поради него всичките земни племена ще се удрят в гърдите от мъка.+ Да, амин.
8 „Аз съм Алфа и Омега*+ — казва Йехова Бог, — онзи, който е, който беше и който идва,+ Всемогъщият.“+
9 Аз, Йоан, вашият брат, който, като последовател на Исус,+ споделя с вас премеждията,+ царството+ и издръжливостта,+ се озовах на острова, наречен Патмос, защото говорех за Бога и свидетелствах за Исус.+
10 Чрез вдъхновение+ се оказах+ в деня на Господаря*+ и чух зад себе си силен глас,+ подобен на звука на тръба,
11 който каза: „Запиши в един свитък каквото видиш+ и го изпрати до седемте сбора+ в Ефес,+ Смирна,+ Пергам,+ Тиатир,+ Сардис,+ Филаделфия+ и Лаодикия.“+
12 И се обърнах да видя какъв е този глас, който ми говореше, и като се обърнах, видях седем златни светилника+
13 и посред светилниците някого, който приличаше на човешки син,+ облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс.
14 А главата и косата му бяха бели+ като бяла вълна, като сняг, и очите му бяха като пламнал огън,+
15 а краката му бяха като чиста мед,+ блестяща в нажежена пещ, и гласът+ му беше като грохота на много води.
16 И в дясната си ръка държеше седем звезди,+ а от устата му излизаше наточен, дълъг двуостър меч+ и лицето му беше като слънцето, когато свети с всичката си сила.+
17 И когато го видях, паднах като мъртъв в краката му.
И той положи дясната си ръка върху мене и каза: „Не се страхувай!+ Аз съм Първият+ и Последният,+
18 и живият.+ Бях мъртъв,+ но ето, жив съм за вечни времена+ и в мене са ключовете от смъртта+ и гроба*.+
19 Затова запиши каквото видя, каквото е и каквото ще стане след него.+
20 Що се отнася до свещената тайна на седемте звезди,+ които видя в дясната ми ръка, и на седемте златни светилника+ — седемте звезди са ангелите на седемте сбора, а седемте светилника са седемте сбора.+
