Песен на песните 1:1-17
1 Соломоновата+ песен на песните*:+
2 „Нека ме целуне с целувките на устата си!+ Защото ласките ти са по–приятни от вино.+
3 Прекрасно е уханието на твоите масла.+ Името ти е като масло, което се лее.+ Затова девойките те обичат.
4 Води ме със себе си,+ да бягаме! Царят ме доведе в покоите си!+ Нека се радваме и се веселим заедно! Нека говорим за ласките ти повече, отколкото за виното.+ С право те обичат.+
5 Почерняла съм, но съм хубава, йерусалимски дъщери,+ черна съм като кидарските шатри,+ но съм хубава като платната на Соломоновите шатри.+
6 Не ме гледайте, че съм мургава, защото слънцето ме е пекло. Синовете на майка ми ми се разсърдиха и ме поставиха да пазя лозята, а своето лозе+ не опазих.
7 Кажи ми ти, когото обича душата ми,+ къде пасеш стадото си,+ къде го водиш да си почива по пладне? Защо да бъда покрита със скръб между стадата на приятелите ти?“
8 „Ако сама не знаеш, най–красива измежду жените,+ тръгни по следите на стадата и паси яретата си край шатрите на пастирите.“
9 „Любима моя,+ бих те сравнил с кобила, впрегната във фараоновата колесница.+
10 Хубави са бузите ти между плитките и шията ти с низана огърлица.+
11 Ще ти направим златни венци+ със сребърна украса.“
12 „Докато царят седи на трапезата си, моят нард*+ ухае.+
13 Любимият ми е за мене като торбичка със смирна,+ ще прекара нощта между гърдите ми.+
14 Любимият ми е за мене като китка къна+ в лозята на Ен–гади.“+
15 „Колко си красива, любима моя!+ Колко си красива! Очите ти са като на гълъбица.“+
16 „Колко си красив,+ любими мой, колко си приятен! Листата са ни постеля.+
17 Кедрите+ са греди на нашата прекрасна къща, хвойните са подпори на покрива ни.
