Песен на песните 5:1-16

5  „Дойдох в градината си,+ сестро моя,+ невясто.+ Обрах смирната си+ и ароматните си билки. Ядох медената си пита и меда си,+ пих виното си и млякото си.“ „Яжте, приятели! Пийте и се опийте с ласки!“+  „Аз спя, но сърцето ми бди.+ Чувам как любимият ми чука!“+ „Отвори ми,+ сестро моя, любима моя, гълъбице моя, ти, която си безукорна*!+ Главата ми е покрита с роса, къдриците ми — с капките на нощта.“+  „‘Съблякла съм дългата си риза, как да я облека отново? Измила съм краката си, как да ги изцапам?’  Любимият ми измъкна ръката си от дупката на вратата и всичко вътре в мене се развълнува.+  Станах да отворя на любимия си, а от ръцете ми се стичаше смирна, от пръстите ми капеше смирна по дупките на резето.  Отворих на любимия си, но любимият ми си беше отишъл, нямаше го. Душата ми излезе от мене, когато той говореше. Потърсих го, но не го намерих.+ Повиках го, но той не ми отговори.  Срещнаха ме стражите,+ които обикалят града. Биха ме и ме раниха. Стражите на стените+ взеха наметалото ми.  О, йерусалимски дъщери,+ заклевам+ ви, ако намерите любимия ми,+ да му кажете, че чезна от любов.“+  „С какво любимият ти е по–добър от другите,+ о, най–красива измежду жените?+ С какво любимият ти е по–добър от другите, че ни заклеваш така?“+ 10  „Любимият ми е сияен и румен, познава се между десет хиляди.+ 11  Главата му е злато, пречистено злато. Къдриците му са гроздове фурми. Косата му е черна като гарван. 12  Очите му са като гълъби край водни потоци, които се къпят в мляко, кацнали в него. 13  Бузите му са като лехи с подправки,+ като кули с ароматни билки. Устните му са кремове, от които капе смирна.+ 14  Пръстите му са от злато, обсипани с хризолит. Коремът му е плоча от слонова кост, покрита със сапфири. 15  Краката му са мраморни стълбове на поставки от пречистено злато. Видът му е като Ливан, несравним като кедрите.+ 16  Устата* му е пълна със сладост и всичко в него е прекрасно.+ Такъв е милият ми, такъв е любимият ми, йерусалимски дъщери.“

Бележки под линия

Виж Би 6:9, бел. под линия.
Буквално: „Небцето“.