Песен на песните 8:1-14
8 О, да ми беше като брат,+ който е сукал от гърдите на майка ми!+ Ако те намерех навън, щях да те целуна+ и никой нямаше да ме презре.
2 Щях да те поведа със себе си, да те заведа в къщата на майка си,+ която ме поучаваше. Щях да ти дам да пиеш подправено вино+ и пресен сок от нарове.
3 Лявата му ръка щеше да е под главата ми, а дясната да ме прегръща.+
4 О, йерусалимски дъщери, заклевам ви да не събуждате, да не пробуждате любовта в мене, докато сама не пожелае!“+
5 „Коя е тази жена,+ която се изкачва от пустинята,+ облегната на любимия си?“+
„Събудих те под ябълката. Там майка ти изпита родилни болки. Там тя те роди с родилни болки.+
6 Сложи ме като печат на сърцето си,+ като печат на ръката си! Защото любовта е силна като смъртта,+ а когато изисква пълна преданост,+ е неотстъпчива като гроба*. Нейните пламъци са огнени пламъци, пламъкът на Ях*.+
7 Много води не могат да угасят любовта,+ нито реки да я отнесат.+ Ако човек даде всички ценни притежания в дома си за любов, хората биха ги презрели.“
8 „Имаме сестричка,+ която още няма гърди. Какво да направим със сестра си в деня, в който дойдат да я искат за жена?“
9 „Ако бъде стена,+ ще я увенчаем със сребърни зъбери, а ако бъде врата,+ ще я затворим с кедрови дъски.“
10 „Аз съм стена и гърдите ми са като кули.+ Така в очите му станах като такава, която е намерила мир.
11 Соломон имаше лозе+ във Ваал–хамон. Повери лозето си на пазачи+ и всеки от тях трябваше да му дава хиляда сикъла сребро за плода му.
12 Моето лозе, което ми принадлежи, е пред мене. Ти имаш хиляда, Соломоне, а онези, които пазят плода му, имат двеста.“
13 „О ти, която живееш в градините,+ приятелите слушат внимателно гласа ти. Нека го чуя и аз!“+
14 „Тичай, любими мой, бъди като газелите и като млад елен по планините, където растат ароматни билки!“+
