Плачът на Йеремия 2:1-22
א [алеф]
2 О, как в своя гняв Йехова засенчва с облаци дъщерята на Сион!+Той хвърли от небето на земята+ красотата на Израил.+Не си спомни за подножието+ си в деня на своя гняв.
ב [бет]
2 Йехова погълна жилищата на Яков, не прояви състрадание към никое от тях.+В яростта си събори укрепените места+ на Юдовата дъщеря.Хвърли на земята,+ оскверни царството+ и неговите князе.+
ג [гимел]
3 В силния си гняв счупи всеки рог* на Израил.+Отдръпна десницата си, когато врагът нападна.+В Яков той гори като пламтящ огън, който поглъща всичко наоколо.+
ד [далет]
4 Обтегна лъка си като враг.+ Десницата+ му се приготвикато противник+ и той изби всички скъпоценни в очите.+В шатъра+ на сионската дъщеря изля яростта си като огън.+
ה [хе]
5 Йехова стана като враг.+ Той погълна Израил.+Погълна всичките му укрепени кули,+ разруши укрепените си места.+Умножи жалеенето и плача в Юдовата дъщеря.+
ו [вав]
6 Съсипа своята колиба,+ сякаш е обикновена колиба в градина.+ Сложи край на своя празник.Йехова направи така, че да бъдат забравени празник и събота* в Сион.+В гневното си негодувание не зачита нито цар, нито свещеник.+
ז [зайн]
7 Йехова отхвърли своя олтар,+ презря своето светилище.+Предаде стените на укрепените му кули в ръцете на враговете.+Те издигнаха гласа си в дома на Йехова като в празничен ден.+
ח [хет]
8 Йехова намисли да унищожи стената+ на сионската дъщеря.Опъна мерителното въже.+ Не отдръпна ръката си, за да не погубва.+Накара защитния насип и стената да жалеят.+ Заедно се съкрушиха.
ט [тет]
9 Портите+ ѝ потънаха в земята. Той унищожи, строши резетата ѝ.Царят и князете ѝ са сред народите.+ Няма закон.+Пророците ѝ не получават видение от Йехова.+
י [йод]
10 Старейшините на сионската дъщеря сядат на земята и мълчат.+Посипаха главата си с пръст,+ препасаха се с вретище.+Йерусалимските девойки наведоха глава до самата земя.+
כ [каф]
11 Очите ми изтекоха от сълзи.+ Вътрешностите ми кипят.+Черният ми дроб се изсипа на земята+ поради гибелта на дъщерята на моя народ,+защото децата и кърмачетата губят съзнание по градските площади.+
ל [ламед]
12 Те питат майките си „Къде са зърното и виното?“,+защото губят съзнание по градските площади като смъртно ранени,защото душата им се излива в майчините обятия.
מ [мем]
13 Какво да ти представя като пример? С какво да те сравня, йерусалимска дъще?+На какво да те оприлича, та да те утеша, девице, сионска дъще?+Защото падението+ ти е голямо като морето. Кой може да те излекува?+
נ [нун]
14 Пророците ти имаха безполезни и празни видения за тебе,+не разкриха прегрешението ти, за да те предпазят от плен,+а получаваха за тебе видения с безполезни и подвеждащи послания.+
ס [самех]
15 Всички, които минават по пътя, пляскат подигравателно с ръце над тебе.+Подсвиркват от учудване,+ клатят глава+ поради йерусалимската дъщеря и казват:„Това ли е градът, за който казваха ‘Той е съвършенството на красотата, радост за цялата земя’?“+
פ [пе]
16 Всичките ти врагове отвориха устата си против тебе.+Подсвиркват от учудване и скърцат със зъби.+ Те казват: „Ще го погълнем!+Ето го деня, на който се надявахме!+ Дочакахме го, видяхме го!“+
ע [айн]
17 Йехова направи каквото беше намислил.+ Изпълни думите си,+онова, което заповяда от древни времена.+ Разруши и не прояви състрадание.+Позволи на врага да ликува над тебе.+ Издигна рога* на твоите противници.+
צ [цаде]
18 Сърцето им вика към Йехова,+ о, стено на сионската дъщеря!+Лей сълзи като поток денем и нощем!+Не се вцепенявай! Нека зеницата на окото ти не престава да плаче!
ק [коф]
19 Стани! Жалей през нощта, когато започват сутрешните стражи!+Изливай сърцето си+ като вода пред лицето+ на Йехова!Издигни ръцете си+ в молитва към него заради душата на децата ти,които губят съзнание от глад по ъглите на всички улици.+
ר [реш]
20 Погледни, Йехова, и виж+ онзи, към когото постъпи така жестоко!Нима жените трябва да ядат плода на утробата си, децата, които са родили здрави,+или в светилището на Йехова да бъдат убивани пророк и свещеник?+
ש [шин]
21 Дете и старец+ лежат на земята по улиците.+Девойките и младежите ми загинаха от меч.+Ти убиваше в деня на своя гняв.+ Колеше+ и не изпитваше жал.+
ת [тав]
22 Като в празничен ден+ свика народа ми от всички селища наоколо, в които живеят като пришелци.В деня на гнева на Йехова никой не избяга, никой не оцеля.+Врагът ми изби децата, които родих здрави и отгледах.+
