Притчи 1:1-33
1 Притчи+ на Соломон,+ синът на Давид,+ царят на Израил,+
2 изречени, за да може човек да придобие мъдрост+ и да приеме поука*,+ да разбере думи на разум*,+
3 да приеме поука*,+ която дава прозрение*,+ праведност,+ правилно разсъждение+ и честност,+
4 за да се даде благоразумие+ на неопитните, познание+ и мисловни способности+ на младия човек.
5 Мъдрият ще слуша и ще приеме повече наставления,+ и разумният* ще намери умело ръководство,+
6 за да разбира притчи и озадачаващи думи,+ словата на мъдрите+ и техните гатанки.+
7 Страхът от Йехова е началото на познанието.+ Глупаците презират мъдростта и поуката*.+
8 Сине мой, слушай поуката* на баща си+ и не отхвърляй съвета* на майка си.+
9 Защото те са като красив венец на главата ти+ и прекрасна огърлица на шията ти.+
10 Сине мой, ако грешниците се опитат да те подмамят, не се поддавай.+
11 Ако казват „Ела с нас. Хайде да дебнем, за да пролеем кръв!+ Хайде без причина да причакваме невинните,+
12 да ги погълнем живи,+ както поглъща гробът*,+ и цели, подобно на онези, които слизат в ямата!+
13 Да намерим всякакви скъпоценности+ и да напълним къщите си с плячка!+
14 Ще хвърляш жребия си с нас, всички заедно ще имаме една кесия“,+
15 ако казват така, сине мой, не ходи по техния път.+ Дръж крака си далече от тяхната пътека.+
16 Защото краката им тичат към злото+ и те бързат да проливат кръв.+
17 Защото е безполезно да се разпъва мрежа пред очите на всички птици.+
18 Затова те ги дебнат, за да пролеят кръвта им,+ и причакват душите им.+
19 Такива са пътищата на всички, които придобиват нечестна печалба+ — тя отнема душата на онези, които я притежават.+
20 Истинската мъдрост+ вика силно на улицата,+ надава глас по градските площади.+
21 Тя вика по ъглите на шумните улици+ и по входовете, при градските порти казва думите си:+
22 „Докога вие, невежи, ще обичате невежеството*?+ Докога вие, присмехулници, ще намирате радост в присмеха?+ Докога вие, безразсъдни, ще мразите познанието?+
23 Отвърнете се от своя път, когато ви порицавам.+ Тогава ще излея духа си върху вас,+ ще ви известя думите си.+
24 Аз ви викам, но вие отказвате да слушате,+ протягам ръката си, но никой не обръща внимание,+
25 пренебрегвате всичките ми съвети+ и не приемате порицанието ми.+
26 Затова и аз ще се смея над вашето нещастие,+ ще се присмивам, когато дойде онова, от което се страхувате,+
27 когато онова, от което се страхувате, дойде като буря и нещастието ви връхлети като вихър,+ когато ви постигнат беди и тежки времена.+
28 Тогава ще ме викат, но аз няма да отговоря,+ ще ме търсят, но няма да ме намерят,+
29 понеже мразеха познанието+ и не избраха страха от Йехова.+
30 Те не се вслушаха в съвета ми,+ презряха всичките ми порицания.+
31 Затова ще ядат плодовете на своя път,+ ще се преситят от собствените си замисли.+
32 Отстъпничеството+ на невежите* ще ги убие+ и нехайството на безразсъдните ще ги погуби.+
33 А онзи, който ме слуша, ще живее в безопасност+ и спокойствие, без да се страхува от бедствие.“+
Бележки под линия
^ Оригиналната еврейска дума е с богато значение и в зависимост от контекста може да се преведе като „поука, съвет, поправяне, напомняне, възпитаване, укор, наказание, дисциплиниране, самоконтрол, наставление“. Виж Ев 12:5, бел. под линия.
^ Оригиналната еврейска дума е с богато значение и в зависимост от контекста може да се преведе като „способност за възприемане, за разбиране, прозрение, разум, проницателност, мъдрост, благоразумие, познание, прозорливост“.
^ Буквално: „закона“.
^ На еврейски: „шео̀л“, общият гроб на човешкия род. Виж Приложение № 8.
^ Или: „неопитни, ще обичате неопитността“.
^ Или: „неопитните“.
