Псалм 102:1-28
Молитва на угнетения, когато губи силите си и излива мъката си пред Йехова.+
102 О, Йехова, чуй молитвата ми,+нека стигне до тебе викът ми за помощ!+
2 Не крий лицето си от мене в деня, когато съм изпаднал в беда!+Обърни ухото си към мене!+В деня, когато те призова, побързай и ми отговори!+
3 Защото дните ми изчезват като дим+и костите ми са нажежени като огнище.+
4 Сърцето ми вехне и съхне като трева,+тъй като забравих да ям хляба си.+
5 Поради въздишките си+станах само кожа и кости.+
6 Приличам на пеликан в пустинята.+Станах като кукумявка в пусти места.
7 Изнемощях,станах като самотна птица на покрива.+
8 По цял ден моите врагове ме укоряват.+Онези, които ме правят на глупак, използват името ми в клетвите си.+
9 Ям пепел вместо хляб+и смесвам питието си със сълзи+
10 поради твоята присъда и негодувание.+Ти ме издигна, за да ме отхвърлиш.+
11 Дните ми са като сянка, която изчезва,+и аз изсъхнах като трева.+
12 А ти, о, Йехова, ще живееш до безпределни времена+и споменът за тебе — поколение след поколение.+
13 Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион,+защото е време да бъдеш благосклонен към него,защото е дошло определеното време.+
14 Твоите служители намират радост в неговите камъни,+милеят за неговия прах.+
15 Народите ще се боят от името на Йехова+и всички земни царе — от твоята слава.+
16 Защото Йехова ще съгради Сион,+ще се появи в своята слава.+
17 Той ще се обърне към молитвата на онези, които са оставени без нищо,+няма да презре тяхната молитва.+
18 Това е записано за бъдещото поколение+и народът, който ще бъде създаден, ще възхвалява Ях.+
19 Той погледна от своите свети висини,+Йехова погледна от небесата към земята,+
20 за да чуе въздишките на затворника,+да освободи онези, които са определени за смърт,+
21 така че името на Йехова да бъде известено на Сион+и възхвалата му — в Йерусалим,+
22 когато се съберат всички народи+и царства, за да служат на Йехова.+
23 В средата на жизнения ми път той отне силата ми,+съкрати дните ми.+
24 Аз казах: „Боже мой,не ме вземай на половината от дните ми.+Годините на твоя живот траят поколение след поколение.+
25 Отдавна ти положи основите на земята+и дело на твоите ръце са небесата.+
26 Те ще изчезнат, а ти ще останеш,+те ще се износят като дреха.+Ще ги смениш като облекло и ще дойде техният край.+
27 Но ти оставаш същият и годините на живота ти няма да свършат.+
28 Синовете на твоите служители ще останат да живеят на своето място+и пред тебе ще бъде утвърдено потомството им.“+
