Псалм 141:1-10

Песен на Давид. 141  О, Йехова, тебе призовавам.+Побързай към мене!+Чуй гласа ми, когато викам към тебе!+   Нека молитвата ми бъде приготвена като тамян+ пред тебе,+издигането на ръцете ми — като вечерен зърнен принос!+   О, Йехова, постави страж на устата ми,+пазач на вратата на устните ми!+   Не позволявай сърцето ми да се насочи към нещо зло,+та в неправедност да върша срамни дела+заедно с хората, които вършат зло,+не позволявай да ям от вкусните им ястия.+   Ако ме удари праведният, това ще е милост*,+ако ме порицае, това ще е маслиново масло на главата ми,+и главата ми няма да го отхвърли.+Дори ще се моля за него, когато е в беда.+   Съдиите на народа са хвърлени от стръмна канара,+а народът чу думите ми и видя колко са приятни.+   Както са разпилени треските, когато се секат и цепят дърва,така са разхвърляни костите ни при устата на гроба*.+   Но очите ми са насочени към тебе,+ о, Йехова, Върховни господарю.+Тебе направих свое убежище.+Не предавай душата ми на смъртта!+   Пази ме от хватката на капана, който са заложили за мене,+и от примките на онези, които вършат зло!+ 10  Всички зли ще паднат в собствените си мрежи,+а аз ще избегна всичко това.

Бележки под линия

Или: „лоялна любов“. Виж Би 19:19, бел. под линия.
На еврейски: „шео̀л“, общият гроб на човешкия род. Виж Приложение № 8.