Псалм 77:1-20

Към главния музикант, йедутун*. Псалм на Асаф.+ Песен. 77  Ще призова Бога с гласа си,+ще призова Бога с гласа си и той ще ме чуе.+   В деня на нещастието си потърсих Йехова.+Нощем протягам ръце и не се уморявам,душата ми не иска да се утеши.+   Ще си спомня за Бога и ще ме обземе тревога,+ще се замисля и духът ми ще отслабне.+ (Села)   Ти държиш клепачите ми отворени,+обзема ме смут и не мога да говоря.+   Размишлявам за древните дни,+за отдавна миналите години.   Ще си спомня за музиката на своите струни нощем,+ще се замисля в сърцето си+и духът ми ще потъне в размисъл.   Нима Йехова ще ни отхвърля до безпределни времена?+Нима неговото благоволение не може да бъде спечелено отново?+   Нима милостта му* престана завинаги?+Нима думите му се превърнаха в нищо+ за всички следващи поколения?   Нима Бог забрави да бъде благосклонен?+Нима в гнева си той възпира своето милосърдие?+ (Села) 10  Ще кажа ли „Пронизва ме това,+че Всевишният е оттеглил десницата си“?+ 11  Ще си спомня за онова, което Ях извърши,+ще си спомня за твоите чудесни дела от древността.+ 12  Ще размишлявам дълбоко за всичко, което правиш,+ще се замисля за делата ти.+ 13  О, Боже, твоят път е в святото място.+Кой бог е толкова велик като нашия Бог?+ 14  Ти си истинският Бог, чудесни са твоите дела.+Ти показа силата си сред народите.+ 15  Ти избави с ръката си своя народ,+синовете на Яков и на Йосиф. (Села) 16  Водите те видяха, Боже,водите те видяха и ги обзеха силни болки,+водните бездни се разбушуваха.+ 17  Облаците изсипаха водите си с гръм,+от облачните небеса се разнесе тътен.Твоите стрели се разлетяха насам–натам.+ 18  Твоят гръм беше като грохота от колела на колесница,+светкавици осветиха земята.+Земята се разтресе и разклати.+ 19  Твоят път минаваше през морето,+пътеката ти — през много водии следите ти оставаха скрити. 20  Ти водеше народа си като стадо+чрез ръката на Моисей и на Аарон.+

Бележки под линия

Виж Пс 39, надписът, бел. под линия.
Или: „лоялната му любов“. Виж Би 19:19, бел. под линия.