Псалм 90:1-17
Молитва на Моисей, Божият човек.+
90 О, Йехова, ти си обиталище за нас+поколение след поколение.+
2 Преди да се родят планините+и да дадеш начало на земята+ и света+ сякаш с родилни болки,от безпределни времена до безпределни времена ти си Бог!+
3 Ти връщаш смъртния човек в пръстта+и казваш: „Върнете се там, човешки синове!“+
4 Защото хиляда години в твоите очи са като вчерашния ден, когато отмине,+и като нощна стража.+
5 Ти ги отнасяш,+ те изчезват като сън,+сутрин са като зелена трева, която се променя+ —
6 сутрин разцъфтява и се променя,+а вечер вехне и изсъхва.+
7 Чезнем поради твоя гняв,+изпълнени сме със смут поради твоята ярост.+
8 Ти постави нашите прегрешения пред себе си,+скритите ни грехове* — пред сияйното си лице.+
9 Поради гнева ти всичките ни дни наближават края си,+годините ни преминаха като въздишка.+
10 Дните на живота ни са седемдесет години,+а при повече сила — осемдесет години,+но при все това са изпълнени с тревоги и страдания,+защото преминават бързо и ние отлитаме.+
11 Кой познава силата на твоя гняв+и яростта ти, голяма като страхопочитанието, което заслужаваш?+
12 Научи ни така да броим дните си,+че да придобием мъдро сърце!+
13 Върни се, Йехова!+ Докога ще продължава така?+Смили се над служителите си!+
14 Насити ни сутрин със своята милост*,+за да викаме радостно и да ликуваме през всичките си дни!+
15 Зарадвай ни заради дните, в които ни угнетяваше,+заради годините, през които понасяхме нещастия!+
16 Нека делата ти станат явни пред твоите служители+и великолепието ти — пред техните синове!+
17 Нека благоволението* на Йехова, нашият Бог, бъде върху нас.+Утвърди делото на ръцете ни,+да, утвърди делото на ръцете ни!+
