Римляни 14:1-23
14 Приемайте човека, който е слаб+ във вярата, но не за да съдите вътрешни+ съмнения.
2 На някого вярата му разрешава да яде всичко,+ друг обаче, понеже е слаб, яде само зеленчуци.
3 Нека който яде, не гледа отвисоко на този, който не яде,+ и нека който не яде, не съди този, който яде, защото Бог го приема.
4 Кой си ти, та да съдиш слугата на друг човек?+ Неговият господар решава дали той да стои, или да падне.+ И наистина ще стои, защото Йехова може да направи така, че да стои.+
5 Някой смята, че даден ден е по–важен от друг,+ друг обаче смята, че всички дни са еднакви.+ Нека всеки бъде напълно убеден в ума си.
6 Който спазва даден ден, за Йехова го спазва. И който яде, за Йехова яде,+ защото благодари на Бога.+ А който не яде, за Йехова не яде,+ и пак благодари на Бога.+
7 Всъщност никой от нас не живее само за себе си+ и никой не умира само за себе си,
8 защото ако живеем, за Йехова живеем,+ и ако умираме, за Йехова умираме.+ Така че и ако живеем, и ако умираме, принадлежим на Йехова.+
9 Защото Христос затова умря и оживя+ — за да бъде Господар както на мъртвите,+ така и на живите.+
10 Но ти защо съдиш брат си?+ И защо гледаш отвисоко на брат си? Нали всички ние ще стоим пред съдийския+ престол на Бога,
11 понеже е записано: „‘Както е сигурно, че аз съм жив — казва Йехова,+ — така е сигурно, че всеки човек ще преклони коляно пред мене и всички хора ще признаят открито, че аз съм Бог.’“+
12 Значи всеки от нас за себе си ще дава сметка на Бога.+
13 Затова нека вече никой от нас не съди+ другия, но вместо това бъдете решени+ да не поставяте препятствие+ или спънка пред брат си.+
14 Като последовател на Господаря Исус, знам и съм убеден, че само по себе си нищо не е омърсено.+ Само когато човек смята нещо за омърсено, за него то е омърсено.+
15 И ако брат ти бъде огорчен заради храна, то ти вече не живееш* според любовта.+ Недей с храната си да причиняваш гибелта на този, за когото Христос умря.+
16 Затова не допускайте да се злослови доброто, което вършите.
17 Защото царството на Бога+ не е ядене и пиене,+ а праведност,+ мир+ и радост+ чрез светия дух.
18 И който така робува на Христос, е угоден на Бога и е почитан от хората.+
19 Тогава нека се стремим към онова, което допринася за мира+ и за взаимното изграждане.+
20 Престани заради храна да рушиш онова, което Бог е направил.+ Наистина всичко е чисто, но е вредно, ако човек яде и това води до препъване.+
21 Добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, поради което брат ти може да се препъне.+
22 Запази тази своя вяра за себе си пред Бога.+ Щастлив е онзи, който не се осъжда впоследствие за това, което е решил да направи.
23 Но ако се съмнява и яде, той вече е осъден,+ защото не яде вследствие на вяра. А всичко, което не е вследствие на вяра, е грях.+
Бележки под линия
^ Буквално: „ходиш“.
