Римляни 8:1-39

8  Затова онези, които са в единство с Христос Исус, не подлежат на осъждане.+  Защото законът+ на този дух,+ който дава живот+ в единство с Христос Исус, те е освободил+ от закона на греха и на смъртта.+  И понеже това не можеше да стане чрез Закона,+ който беше слаб+ заради плътта, Бог изпрати своя Син+ в образ, подобен на грешната плът,+ за да премахне греха,+ и с това осъди греха в плътта,  така че праведните изисквания на Закона да бъдат изпълнени+ чрез нас, чиито постъпки не са в съгласие с плътта, а в съгласие с духа.+  Защото онези, които постъпват в съгласие с плътта, съсредоточават мислите си върху плътските неща,+ а онези, които постъпват в съгласие с духа — върху духовните неща.+  Защото плътският начин на мислене означава смърт,+ а духовният начин на мислене+ означава живот и мир,  защото плътският начин на мислене означава вражда+ с Бога, понеже плътта не е подчинена+ на Божия закон, нито може да бъде.  Затова онези, които живеят в съгласие с плътта,+ не могат да бъдат угодни на Бога.  Но ако Божият дух наистина обитава във вас,+ вие не живеете в съгласие с плътта, а с духа.+ Ако обаче някой няма духа на Христос,+ тогава и не принадлежи на Христос. 10  А ако Христос е в единство с вас,+ тялото е мъртво поради греха, но духът носи живот+ поради праведността. 11  И ако във вас обитава духът на онзи, който възкреси Исус от мъртвите, то онзи, който възкреси Христос Исус от мъртвите,+ ще съживи и вашите смъртни тела+ чрез духа си, който живее във вас. 12  Затова, братя, ние имаме задължение, но не пред плътта, та да живеем в съгласие с плътта,+ 13  защото ако живеете в съгласие с плътта, непременно ще умрете,+ но ако умъртвите делата на тялото+ чрез духа, ще живеете. 14  Понеже онези, които са водени от Божия дух, са Божии синове.+ 15  Вие получихте не дух на робство, за да живеете отново в страх,+ а дух+ на осиновяване+ и чрез него ние викаме: „Авва*!+ Татко*!“ 16  И самият дух+ свидетелства+ заедно с нашия дух,+ че сме Божии деца.+ 17  Тогава щом сме деца, значи сме и наследници — наследници на Бога и сънаследници+ с Христос, но само ако страдаме+ заедно с него, та да бъдем и прославени заедно с него.+ 18  Затова смятам, че страданията+ в настоящото време не са нищо в сравнение със славата,+ която ще бъде разкрита в нас. 19  Защото създанието+ с нетърпение очаква+ разкриването на Божиите синове.+ 20  Понеже създанието беше подчинено на безсмислие+ не по своя воля, а чрез онзи, който го подчини, но беше дадена и надежда,+ 21  че и самото създание+ ще бъде освободено+ от робството на тлението и ще придобие славната свобода на Божиите деца. 22  Защото знаем, че досега цялото създание заедно стене и страда. 23  И не само това, но и ние самите, които имаме първите плодове,+ именно духа, и ние стенем+ в себе си, докато очакваме с нетърпение своето осиновяване+ — да бъдем освободени от своите тела чрез откуп. 24  Защото бяхме спасени с тази надежда,+ но надежда, която се вижда, не е надежда. Понеже защо ще се надява някой за онова, което вижда? 25  Но когато се надяваме+ за онова, което не виждаме,+ продължаваме да го чакаме с издръжливост.+ 26  Така и духът+ ни идва на помощ в нашите слабости,+ защото не знаем за какво да се молим, когато ни е необходимо да се молим,+ но самият дух+ се застъпва за нас в нашите неизказани стенания. 27  А онзи, който изследва сърцата,+ знае какво има предвид духът,+ защото духът се застъпва за светите личности+ в съгласие с Божията воля. 28  А ние знаем, че Бог върши всички свои дела+ така, че да си съдействат за доброто на онези, които обичат Бога, онези, които са призовани в съгласие с неговото намерение.+ 29  Защото онези, към които той първо насочи вниманието си,+ бяха и предопределени+ от него да бъдат оформени+ по образа+ на неговия Син, за да бъде той първороден+ измежду много братя.+ 30  А онези, които предопредели,+ тях и призова,+ и онези, които призова, тях и обяви за праведни.+ И накрая, онези, които обяви за праведни, тях и прослави.+ 31  Тогава какво да кажем за това? Ако Бог е с нас, кой ще е против нас?+ 32  Нима той, който не пощади дори и собствения си Син,+ но го даде за всички нас,+ няма да ни подари заедно с него и всичко останало?+ 33  Кой ще отправи обвинение срещу Божиите избраници?+ Бог ги обявява за праведни.+ 34  Кой ще ги осъди? Христос Исус е онзи, който умря, или по–скоро, който беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна+ на Бога и който се застъпва за нас.+ 35  Кой ще ни раздели от любовта на Христос?+ Дали затруднение, беда, преследване, глад, голота, опасност или меч?+ 36  Точно както е записано: „Заради тебе всеки ден се сблъскваме със смъртта, гледат на нас като на овце за клане.“+ 37  Но във всичко това ние постигаме пълна победа+ чрез този, който прояви любовта си към нас. 38  Защото съм убеден, че нито смъртта, нито животът,+ нито ангелите,+ нито правителствата,+ нито онова, което е сега, нито онова, което ще дойде, нито силите,+ 39  нито височината, нито дълбочината, нито което и да било друго създание няма да успеят да ни разделят от Божията любов, проявена чрез нашия Господар Христос Исус.+

Бележки под линия

Традиционно: „Отче“.
Виж Мр 14:36, бел. под линия.