Римляни 9:1-33
9 Казвам истината,+ като последовател на Христос, не лъжа,+ понеже съвестта ми свидетелства заедно с мене в съгласие със светия дух,
2 че в сърцето+ си изпитвам голяма мъка и непрестанна болка.
3 Защото бих желал самият аз да бъда проклет и разделен от Христос заради своите братя,+ своите роднини по плът,+
4 израилтяните,+ които бяха осиновени+ от Бога и получиха славата,+ договорите,+ Закона,+ святата служба+ и обещанията,+
5 техни са и прадедите+ и от тях произлезе Христос по плът.+ Бог,+ който е над всички, да бъде благословен завинаги! Амин.
6 Но това не значи, че словото на Бога не се е изпълнило,+ защото не всички, които произлизат от Израил, наистина са „Израил“.+
7 И това, че са Авраамово потомство, не означава, че всички те са деца,+ но е записано: „Онова, което ще се нарече твое потомство, ще дойде чрез Исаак.“+
8 Тоест децата по плът+ не са наистина деца на Бога,+ но за потомство са смятани децата според обещанието.+
9 Защото словото, съдържащо обещанието, беше следното: „Ще дойда по същото време и Сара ще има син.“+
10 И не само в този случай, но и когато Ревека зачена близнаци+ от нашия прародител Исаак,
11 защото още когато не бяха родени, нито бяха извършили каквото и да било добро или зло+ — за да може Божието намерение относно избирането и по–нататък да не зависи от дела, а от онзи, който призовава,+ —
12 на нея ѝ беше казано: „По–старият ще бъде роб на по–младия.“+
13 Както е записано: „Обикнах Яков, а Исав намразих.“+
14 Тогава какво да кажем? Нима Бог е несправедлив?+ В никакъв случай!
15 Защото той казва на Моисей: „Ще окажа милост на онзи, на когото реша да окажа милост, и ще проявя състрадание към онзи, към когото реша да проявя състрадание.“+
16 Така че това не зависи нито от този, който иска, нито от този, който полага усилия, а от Бога,+ който оказва милост.+
17 Защото Писанието казва на фараона: „Оставих те жив именно за да покажа силата си чрез тебе и името ми да бъде известено по цялата земя.“+
18 Така че на когото иска, той оказва милост+ и на когото иска, позволява да проявява упорство.+
19 Но ще ми кажеш: „Тогава защо обвинява? Та кой може да се противопостави на волята му?“+
20 О, човече,+ кой си ти, че говориш против Бога?+ Дали изделието ще каже на онзи, който го е направил: „Защо ме направи така?“+
21 Нима грънчарят+ няма власт над глината, така че от една и съща буца да направи съд за почтена употреба и друг за непочтена употреба?+
22 Но ако Бог, макар че искаше да прояви гнева си и да изяви силата си, понасяше с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за унищожение,+
23 за да изяви богатството+ на своята слава върху съдовете+ на милостта, които приготви предварително за слава,+
24 тоест върху нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду народите,+ тогава какво?
25 Както той казва и в книгата на Осия: „Онези, които не са мой народ,+ ще нарека свой народ и онази, която не е обичана, ще нарека любима,+
26 и на същото място, където им беше казано ‘Вие не сте мой народ’, там ще бъдат наречени синове на живия Бог.“+
27 А Исаия възкликва относно Израил: „Дори и броят на Израилевите синове да е като морския пясък,+ само един остатък ще бъде спасен.+
28 Защото Йехова ще потърси сметка от живеещите на земята, окончателно и незабавно.“+
29 И още, както беше казал Исаия преди време: „Ако Йехова, Богът на небесните войнства,*+ не ни беше оставил потомство, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомор.“+
30 Тогава какво да кажем? Макар че хората от народите не се стремяха към праведност, постигнаха праведност+ — праведността, която произтича от вяра.+
31 Израил обаче се стремеше към един праведен закон, но не го постигна.+
32 Защо? Защото се стремеше към него не чрез вяра, а чрез дела.+ Те се препънаха в „камъка за препъване“,+
33 както е записано: „Ето, полагам на Сион камък,+ в който да се препънат, и скала, която да е препятствие за тях,+ но онзи, който основава вярата си на него, няма да бъде разочарован*.“+
