Съдии 1:1-36

1  И ето, след смъртта+ на Исус Навиев синовете на Израил се допитаха+ до Йехова с думите: „Кой от нас да тръгне пръв да воюва срещу ханаанците?“  А Йехова отговори: „Нека да тръгне Юда!+ Ето, ще предам земята в неговите ръце!“  Тогава Юда каза на своя брат Симеон: „Ела с мене в моя дял+ от земята, за да воюваме срещу ханаанците, а аз на свой ред ще дойда с тебе в твоя дял+ от земята!“ И Симеон отиде с него.+  Така Юда тръгна на война и Йехова предаде в ръцете му ханаанците и ферезейците,+ и Юда победи във Везек десет хиляди души.  Във Везек намериха Адони–везек, воюваха срещу него и победиха ханаанците+ и ферезейците.+  Когато Адони–везек побягна, те тръгнаха след него, хванаха го и му отрязаха палците на ръцете и на краката.  Тогава Адони–везек каза: „Седемдесет царе с отрязани палци на ръцете и на краката събираха храна под моята трапеза. Както правех аз, така Бог ми връща.“+ След това го отведоха в Йерусалим+ и той умря там.  После синовете на Юда воюваха срещу Йерусалим,+ превзеха го, избиха жителите му с острието на меча и опожариха града.  След това тръгнаха да воюват срещу ханаанците, които живееха в планинската област, в Негев+ и в Шефела.+ 10  После Юда тръгна да воюва срещу ханаанците, които живееха в Хеврон+ (а предишното име на Хеврон беше Кириат–арва),+ и уби Сесай, Ахиман и Талмай.+ 11  Оттам тръгнаха да воюват срещу жителите на Девир.+ А предишното име на Девир беше Кириат–сефер.+ 12  Тогава Халев+ каза: „Който нападне Кириат–сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса+ за жена.“+ 13  Превзе го Готониил,+ който беше син на Кенез,+ по–малкият брат на Халев.+ Затова Халев му даде дъщеря си Ахса за жена.+ 14  И като тръгваше за дома си, Ахса настойчиво подкани мъжа си да поиска от баща ѝ нива. И както седеше на магарето, тя плесна с ръце.*+ И Халев я попита: „Какво искаш?“ 15  Тя му отговори: „Благослови ме!+ След като ми даде земя на юг, дай ми и Гулот–маим*!“ И така Халев ѝ даде Горни Гулот+ и Долни Гулот. 16  А синовете на кенееца,+ тъстът на Моисей,+ излязоха от града на палмите+ заедно със синовете на Юда и отидоха в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад.+ Отидоха и се заселиха сред народа, който живееше там.+ 17  Но Юда и неговият брат Симеон продължиха да воюват заедно. Те нападнаха ханаанците, които живееха в Сефат, и обрекоха града на унищожение.+ Затова този град беше наречен Хорма*.+ 18  След това Юда превзе Газа+ и областта ѝ, Аскалон+ и областта му и Акарон+ и областта му. 19  И Йехова продължи да бъде с Юда, така че той завладя планинската област. Но не можа да изгони жителите на долината, тъй като те имаха бойни колесници+ с железни остриета.+ 20  А когато на Халев беше даден Хеврон, точно както беше обещал Моисей,+ той изгони оттам тримата синове на Енак.+ 21  А синовете на Вениамин не изгониха йевусейците, които живееха в Йерусалим.+ Затова йевусейците и до днес живеят в Йерусалим със синовете на Вениамин.+ 22  Междувременно синовете на Йосиф+ също тръгнаха да воюват срещу Ветил+ и Йехова беше с тях.+ 23  И когато синовете на Йосиф започнаха да събират сведения+ за Ветил (а предишното име на града беше Луз),+ 24  съгледвачите видяха един мъж, който излизаше от града, и му казаха: „Покажи ни как да влезем в града и ние ще бъдем милостиви* към тебе!“+ 25  И той им показа как да влязат в града. И те избиха с острието на меча жителите на града,+ но пуснаха онзи мъж и цялото му семейство да си вървят.+ 26  Тогава мъжът отиде в земята на хетите,+ построи град и го нарече Луз. Това е името му и до днес. 27  А Манасия+ не превзе Вет–сан+ и зависимите от него градове, нито Таанах+ и зависимите от него градове, не изгони жителите на Дор+ и зависимите от него градове, нито жителите на Ивлеам+ и зависимите от него градове, нито жителите на Магедон+ и зависимите от него градове, така че ханаанците продължиха да живеят в тази земя.+ 28  И ето, когато придобиха сила,+ израилтяните започнаха да използват ханаанците за робски труд,+ но не ги изгониха напълно.+ 29  Ефрем също не изгони ханаанците, които живееха в Гезер. Така ханаанците продължиха да живеят между ефремците в Гезер.+ 30  Завулон+ не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол.+ Така ханаанците продължиха да живеят между завулонците,+ но им беше наложен робски труд.+ 31  Асир+ не изгони жителите на Акхо*, нито жителите на Сидон,+ на Ахлав, на Ахзив,+ на Хелва, на Афик+ и на Рехов.+ 32  Така асирците живееха сред ханаанците, които останаха в тази земя, защото асирците не ги изгониха.+ 33  Нефталим+ не изгони жителите на Вет–семес, нито жителите на Вет–анат,+ така че нефталимците живееха сред ханаанците в тази земя.+ И жителите на Вет–семес и на Вет–анат бяха използвани от тях за робски труд.+ 34  А аморейците принудиха синовете на Дан+ да останат в планинската област и не им позволиха да слязат в долината.+ 35  Така аморейците продължиха да живеят в планината Херес, в Айалон+ и в Саалвим.+ Но домът на Йосиф придоби повече сила и започна да използва аморейците за робски труд.+ 36  А областта на аморейците се простираше от възвишението Акравим,+ от Села нагоре.

Бележки под линия

Или: „И тя слезе от магарето.“
Името Гулот–маим означава „водоеми“.
Името Хорма означава „място, обречено на унищожение“.
Или: „и ние ще проявим лоялна любов“. Виж Би 19:19, бел. под линия.
Акхо по–късно е наречен Птолемаида. Виж Де 21:7.