Съдии 19:1-30
19 А в онези дни нямаше цар в Израил.+ И ето, стана така, че в най–отдалечените части на планинската област на Ефрем+ известно време живееше един левит. Той си взе за наложница*+ една жена от Витлеем,+ който е в Юда.
2 Но наложницата му блудстваше+ и не му беше вярна. Накрая тя го напусна и отиде в къщата на баща си във Витлеем, който е в Юда, и остана там четири месеца.
3 Тогава мъжът ѝ тръгна след нея, за да говори любезно с нея и да я върне при себе си. С него бяха слугата му+ и две магарета. И тя го прие в къщата на баща си. Щом го видя, бащата на младата жена се зарадва, че го вижда.
4 И неговият тъст, бащата на младата жена, го задържа, така че той остана при него три дни. През това време те ядоха и пиха заедно и той нощуваше там.+
5 А на четвъртия ден те станаха рано както обикновено и той се приготви да си тръгне. Но бащата на младата жена каза на своя зет: „Подкрепи сърцето си със залък хляб+ и след това вървете!“
6 И двамата седнаха и ядоха и пиха заедно, след което бащата на младата жена каза на мъжа: „Хайде, остани да пренощуваш+ и нека сърцето ти се развесели!“+
7 И когато мъжът стана да си ходи, неговият тъст продължи да го моли да остане, така че той отново пренощува там.+
8 Когато на петия ден той стана рано, за да си тръгне, бащата на младата жена му каза: „Моля те, подкрепи сърцето си!“+ И те се забавиха, защото седнаха да ядат заедно, докато денят не започна да преминава.
9 Тогава мъжът+ се приготви да си тръгне заедно с наложницата+ и слугата си,+ но тъстът му, бащата на младата жена, му каза: „Виж сега, денят преминава и настъпва вечерта. Моля те, остани да пренощуваш!+ Ето, денят привършва. Остани да пренощуваш и нека сърцето ти се развесели!+ А утре станете рано, за да тръгнете по пътя си, и се върнете в шатъра си!“
10 Но мъжът не се съгласи да пренощува там, а се приготви и тръгна на път, и стигна до Йевус,+ който е Йерусалим.+ И с него бяха двете оседлани магарета, наложницата и слугата му.
11 Когато бяха близо до Йевус и скоро щеше да се стъмни,+ слугата каза на господаря си: „Хайде да се отбием в този град на йевусейците+ и да пренощуваме в него!“
12 Но господарят му отговори: „Нека да не се отбиваме в град на чужденци,+ които не са от синовете на Израил, а да продължим до Гавая.“+
13 И той каза още на своя слуга: „Ела, нека да стигнем до някое от тези места и да пренощуваме или в Гавая, или в Рама!“+
14 Така те продължиха нататък по пътя си и слънцето започна да залязва, когато наближиха Гавая, която принадлежи на Вениамин.
15 И те се отбиха там, за да пренощуват в Гавая. Влязоха в града и седнаха на градския площад, но никой не ги прие в къщата си, за да пренощуват.+
16 И ето, вечерта един възрастен мъж се прибираше от работата си на полето.+ Той беше от планинската област на Ефрем+ и живееше известно време в Гавая. А жителите на това място бяха от племето на Вениамин.+
17 Когато вдигна очи, той видя мъжа, пътникът, на градския площад. И възрастният мъж го попита: „Къде отиваш и откъде идваш?“+
18 А той му отговори: „Ние пътуваме от Витлеем, който е в Юда, към най–отдалечените части на планинската област на Ефрем.+ Аз съм оттам, но ходих във Витлеем, който е в Юда.+ Сега се връщам у дома, но няма кой да ме приеме в къщата си.+
19 Ето, аз, твоят служител, имам и слама, и храна+ за магаретата, както и хляб+ и вино за мене, за твоята робиня+ и за слугата,+ който е с мене. Нищо не ни липсва.“
20 А възрастният мъж каза: „Мирът да бъде с тебе!+ Нека аз да се погрижа за това, от което имаш нужда.+ Само не оставай да пренощуваш на градския площад!“
21 И така, той го заведе в къщата си+ и даде храна на магаретата.+ След това измиха краката си+ и седнаха да ядат и да пият.
22 Докато те се веселяха,+ ето, мъжете от града, които бяха негодници*,+ обградиха къщата,+ като се блъскаха един другиго пред вратата, и викаха на възрастния мъж, собственикът на къщата: „Изведи мъжа, който влезе в къщата ти, за да имаме сношение с него!“+
23 Тогава собственикът на къщата излезе при тях и им каза:+ „Недейте, братя мои,+ не правете никакво зло, моля ви, понеже този мъж е гост в дома ми! Не правете такова безразсъдно и позорно нещо!+
24 Ето моята дъщеря, която е девица, и неговата наложница. Позволете ми да изведа тях, насилвайте ги+ и правете с тях каквото поискате! Но на този човек не правете такова безразсъдно и позорно нещо!“
25 Но мъжете не искаха да го слушат. Затова мъжът взе своята наложница+ и я изведе навън при тях. И те я изнасилваха,+ като я измъчваха+ цялата нощ до сутринта, а на зазоряване я пуснаха.
26 И когато започна да се развиделява, жената дойде и падна пред вратата на къщата на мъжа, където беше господарят ѝ,+ и остана там, докато не стана светло.
27 А по–късно сутринта нейният господар стана, отвори вратата на къщата и излезе навън, за да тръгне по пътя си, и ето, жената, неговата наложница,+ беше паднала пред вратата на къщата с ръце на прага!
28 Тогава той ѝ каза: „Ставай, да тръгваме!“ Но нямаше отговор.+ И мъжът я сложи на магарето и тръгна към своето място.+
29 И като влезе в къщата си, взе нож и разчлени своята наложница на дванайсет части,+ които изпрати по всички области на Израил.+
30 И всички, които видяха това, казаха: „Такова нещо никога не се е случвало, нито е било виждано от деня, в който синовете на Израил излязоха от египетската земя, до днес. Помислете за това, посъветвайте се един с друг+ и кажете какво мислите!“
