Съдии 5:1-31
5 В онзи ден Девора+ и Варак,+ синът на Авиноам,+ запяха песен+ с думите:
2 „Израилтяните оставиха косите си да се веят*, готови за война,народът се отзова охотно,+затова благославяйте Йехова!+
3 Чуйте, царе!+ Чуйте, владетели!Аз ще пея за Йехова, да, аз ще пея за него,с песен ще хваля+ Йехова, Богът на Израил.+
4 Йехова, когато ти излезе от Сиир,+когато тръгна на поход от Едом,+земята се разтресе+ и от небесата заваля,+от облаците се изля порой.
5 Планините се разтекоха пред лицето на Йехова,+дори и Синай+ — пред лицето на Йехова,+ Богът на Израил.+
6 В дните на Самегар,+ синът на Анат,в дните на Яил,+ пътищата запустяхаи пътниците минаваха по обиколни пътища.+
7 Нямаше кой да живее в селата, опустяха селата на Израил,+докато не застанах аз, Девора,+докато не застанах като майка в Израил.+
8 Те си избраха нови богове.+И тогава войната беше пред портите им.+Не се виждаше нито щит, нито копиесред четирийсетте хиляди в Израил.+
9 Сърцето ми е с онези, които издават заповеди в Израил,+които се отзоваха охотно отсред народа.+Благославяйте Йехова!+
10 Вие, които яздите върху рижави магарици,+вие, които седите върху разкошни килими,и вие, които ходите по пътя,обърнете внимание!+
11 При кладенците се чуват гласовете на онези, които вадят вода.+Там те изброяват праведните дела на Йехова,+праведните дела на неговия народ, който живее в селата на Израил.Тогава народът на Йехова слезе при портите.
12 Пробуди се, пробуди се, о, Девора!+Пробуди се, пробуди се и запей песен!+Хайде тръгни на бой, Варак,+ и отведи пленниците си, сине на Авиноам!+
13 Тогава преживелите слязоха при властниците,народът на Йехова слезе при мене, за да се бие против силните.
14 От Ефрем произлязоха онези, които дойдоха в долината,+те са с тебе, о, Вениамине, сред твоите хора.От Махир+ излязоха онези, които издават заповеди,от Завулон — онези, които носят писарски принадлежности.+
15 Князете на Исахар+ бяха с Девора,освен Исахар беше и Варак.+В долината той беше изпратен пеш.+Сърцата на родовете на Рувим бяха нерешителни.+
16 Защо седна между дисагитеда слушаш как пастирите свирят на стадата?+Защото сърцата на родовете на Рувим бяха нерешителни.+
17 Галаад остана от другата страна на Йордан.+А Дан? Защо през това време остана да живее на корабите?+Асир седеше на морския бряг, без да предприема нищо,и остана да живее в своите пристанища.+
18 Синовете на Завулон изложиха душите си на смъртна опасност,+а също и на Нефталим+ — на възвишенията сред полето.+
19 Царете дойдоха и воюваха.Тогава ханаанските царе воюваха+в Таанах+ край водите на Магедон,+но не успяха да вземат сребро.+
20 От небето воюваха звездите,+от своите пътища воюваха срещу Сисара.
21 Водите на река Кисон ги отнесоха,+реката от древни времена, реката Кисон.+Душо моя, ти стъпка силните!+
22 Тогава се чу конски тропот,+яростното препускане на жребците му.
23 ‘Проклинайте+ Мероз!’ — каза ангелът на Йехова.+‘Проклинайте неговите жители,защото те не дойдоха да помогнат на Йехова,не помогнаха на Йехова заедно със силните.’
24 Яил,+ жената на кенееца+ Хевер, ще бъде най–благословена сред жените,сред жените, живеещи в шатри, тя ще бъде най–благословена.+
25 Вода поиска той, мляко даде тя.В голямата празнична купа тя поднесе подквасено мляко.+
26 После посегна с ръката си към колчето на шатъра,и с десницата си — към чука на усърдните работници.+Тя удари Сисара, прониза главата му+и строши и разсече слепоочията му.
27 В краката ѝ той рухна, падна, остана да лежи,в краката ѝ той рухна, падна.Там, където рухна, той падна победен.+
28 Една жена гледаше през прозореца, очаквайки Сисара,майка му гледаше през решетките на прозореца:+‘Защо се бави толкова бойната му колесница?+Защо закъснява тропотът на впряговете му?’+
29 Нейните мъдри придворни дами+ ѝ отговаряха,и самата тя си отговаряше:
30 ‘Нима не са намерили плячка, нима не я делят+ —по една, по две девойки на всеки мъж,+пъстри тъкани за Сисара, пъстри тъкани,една везана дреха, пъстра тъкан, две везани дрехи,за да бъдат украсени шиите на онези, които завоюваха плячката?’
31 Нека така бъдат унищожени всички твои врагове,+ о, Йехова,а онези, които те обичат,+ нека бъдат като слънцето, когато грее в силата си!“+След това в земята имаше спокойствие четирийсет години.+
Бележки под линия
^ Израз на обет или отдаденост спрямо Бога.
