1 Коринтяни 8:1-13

8  Що се отнася до храната, принесена на идоли,+ знаем, че всички ние имаме познание.+ Но познанието възгордява, а любовта укрепва.+  Ако някой смята, че вече е придобил познание за нещо,+ значи не го познава, както трябва да го познава.+  Но ако някой обича Бога,+ тогава Бог го познава.+  А що се отнася до яденето+ на храна, принесена на идоли, ние знаем, че идолът не представлява нищо+ и че има само един Бог.+  Защото макар и да има такива, които са наричани богове,+ било на небето,+ или на земята,+ точно както има много богове и много господари,+  за нас всъщност има само един Бог,+ Бащата,+ от когото са всички неща и за когото ние живеем,+ и има само един Господар,+ Исус Христос,+ чрез когото са всички неща+ и чрез когото ние живеем.  И все пак не всички имат това познание.+ И понеже някои и досега помнят обичаите, свързани с идолите, то когато ядат храна, те я смятат за нещо пожертвано на идоли+ и тъй като съвестта им е слаба*, бива омърсена.+  Но храната няма да ни препоръча на Бога+ — ако не ядем, не губим нищо, и ако ядем, не печелим нищо.+  Внимавайте обаче това ваше право по някакъв начин да не се превърне в препятствие за онези, които са слаби.+ 10  Защото ако някой, който е слаб, те види, тебе, притежаващият познание, как си се разположил край трапезата в храма на идолите*, няма ли съвестта му да се осмели дотолкова, че той да яде храна, принесена на идоли?+ 11  Така чрез твоето познание бива погубен слабият, брат ти, за когото умря Христос.+ 12  И когато съгрешавате така против братята си и наранявате тяхната слаба съвест,+ вие съгрешавате против Христос. 13  Затова ако храната е препятствие за моя брат*,+ то аз никога вече няма да ям месо, за да не поставям препятствие пред брат си.+

Бележки под линия

Тоест необучена, колеблива.
Сравни Съд 9:27.
Или: „препъва моя брат“.