1 Солунци 3:1-13

3  Така че като не можехме* да понасяме повече това, сметнахме за добре да останем сами в Атина+  и изпратихме Тимотей,+ нашият брат и Божи служител във връзка с проповядването на добрата новина+ за Христос, да ви укрепи и утеши във вашата вяра,  та никой да не бъде разколебан от тези трудности.+ Понеже сами знаете, че това няма да ни отмине.+  Всъщност, когато бяхме с вас, предварително+ ви казахме, че неизбежно ще срещнем трудности,+ както и стана, и както знаете.+  Именно затова, като не можех да търпя повече, изпратих го, за да науча за вашата вярност,+ да не би по някакъв начин Изкусителят+ да ви е изкушил и нашият усилен труд да се окаже напразен.+  Но ето, сега Тимотей се върна от вас+ и ни съобщи добрата новина за вашата вярност и любов+ и за това, че продължавате да ни помните винаги с добро и копнеете да ни видите по същия начин, както и ние копнеем да ви видим.+  Така че, братя, в своята крайна нужда и трудности бяхме утешени+ относно вас чрез верността, която показвате,+  защото сега сме живи, като знаем, че устоявате непоколебимо в единство с Господаря.+  И как можем да се отблагодарим на Бога за вас и за цялата радост,+ която изпитваме пред него заради вас, 10  като ден и нощ най–усърдно се молим+ да видим лицата ви и да допълним онова, което липсва, за да бъде силна вашата вяра?+ 11  Нека нашият Бог и Баща, а също и нашият Господар Исус+ успешно да насочат пътя ни към вас. 12  И нещо повече, нека Господарят ви помогне да растете+ в любовта, да проявявате изобилна любов+ един към друг и към всички, както и ние я проявяваме към вас. 13  И нека по този начин да направи сърцата ви непоколебими, безупречно+ свети пред нашия Бог и Баща по време на присъствието+ на нашия Господар Исус заедно с всички свети личности, които му принадлежат.+

Бележки под линия

Или: „не можех“. Макар че използва множествено число, явно Павел има предвид себе си.