1 Царе 2:1-36

2  А Анна се помоли,+ като каза:„Сърцето ми ликува заради Йехова,+Йехова издигна моя рог*.+Устата ми отговаря смело на враждебните укори,защото се радвам на спасението от тебе!+   Никой не е свят като Йехова, защото няма друг като тебе+и няма друга скала като нашия Бог.+   Не говорете вече толкова надменно,нека от устата ви да не излизат необмислени думи,+защото Йехова е Бог на познанието+и той преценява точно всяко дело.+   Силните мъже, въоръжени с лък, треперят от страх,+а онези, които са слаби, придобиват сила.+   Онези, които бяха сити, сега се продават за хляб,+а гладните вече не гладуват.+ Дори безплодната жена роди седем деца,+а онази, която имаше много синове, вече не ражда.+   Йехова отнема живот и запазва живот,+сваля в гроба*+ и изважда оттам.+   Йехова донася и бедност,+ и богатство,+унижава и издига.+   Той вдига нищия от праха+и издига бедния от пепелта,+за да ги постави да седнат с видните мъже и да им даде престола на славата.+Защото опорните стълбове+ на земята принадлежат на Йеховаи върху тях той поставя земята.   Той пази стъпките на своите лоялни служители,+а злите, които са в мрак, ще бъдат унищожени*,+защото човек не може да побеждава със свои сили.+ 10  Онези, които се противопоставят на Йехова, ще се изпълнят с ужас,+от небесата той ще загърми срещу тях.+Йехова ще съди цялата земя,+за да дари сила на своя цар,+за да издигне рога* на своя помазаник.“+ 11  След това Елкана отиде в къщата си в Рама, а момчето остана да служи+ на Йехова пред свещеника Илий. 12  А синовете на Илий бяха негодници*.+ Те не зачитаха Йехова.+ 13  Свещениците имаха право да получат от хората дял от жертвата,+ но ето какво ставаше, когато някой принасяше жертва: Служителят на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка, докато месото още се вареше,+ 14  и бъркаше с нея в съда за готвене или в гърнето, или в котела, или в менчето. Каквото се набождаше на вилицата, свещеникът вземаше за себе си. Така постъпваха те в Сило с всички израилтяни, които идваха там.+ 15  Освен това служителят на свещеника идваше, преди да бъде изгорена тлъстината.+ Той казваше на човека, който принасяше жертвата: „Дай на свещеника месо за печене! Той няма да вземе от тебе варено месо, а сурово.“+ 16  Ако човекът му отговореше „Нека първо да бъде изгорена тлъстината+ и после вземи каквото поиска душата ти“,+ той му казваше: „Не, дай го сега! А ако не го дадеш, ще го взема насила!“+ 17  И грехът на тези служители* беше много голям в очите на Йехова,+ защото тези мъже презираха жертвите на Йехова.+ 18  А момчето Самуил, облечено в ленен ефод*+ с пояс, служеше+ пред Йехова. 19  И майка му веднъж в годината правеше за него малка горна дреха без ръкави и му я носеше, когато идваше с мъжа си за принасянето на годишната жертва.+ 20  И Илий благослови+ Елкана и жена му с думите: „Йехова нека да ти даде потомство от тази жена на мястото на сина, когото тя даде на Йехова!“+ После те си отидоха там, където живееха. 21  Тогава Йехова насочи вниманието си към Анна+ и тя забременя, и роди трима синове и две дъщери.+ А момчето Самуил продължаваше да расте в благоволението на Йехова.+ 22  А Илий беше много стар и беше чул+ за всичко, което правеха неговите синове+ с целия Израил, и за това, че имаха сексуални отношения с жените,+ които служеха при входа на шатъра на събранието.+ 23  И той им казваше:+ „Защо правите тези неща?+ Чувам, че целият народ говори лошо за вас.+ 24  Недейте+ така, синове мои! Нещата, които чувам да се говорят за вас сред народа на Йехова, не са добри.+ 25  Ако човек извърши грях срещу друг човек,+ Бог може да се застъпи за него.+ Но ако човек извърши грях срещу Йехова,+ кой ще се застъпи за него?“+ Те обаче не искаха да послушат думите на баща си,+ защото Йехова вече беше решил да ги предаде на смърт.+ 26  А момчето Самуил растеше и придобиваше одобрението както на Йехова, така и на хората.+ 27  И ето, един човек, изпратен от Бога,+ дойде при Илий и му каза: „Това казва Йехова: ‘Нима не се разкрих на дома на твоя прародител, докато израилтяните бяха роби в Египет, в дома на фараона?+ 28  Той беше избран от всички племена на Израил,+ за да служи като свещеник и да се качва на моя олтар,+ за да принася жертвен дим, и да носи ефод пред мене. И на дома на твоя прародител дадох всички жертви, които синовете на Израил принасят чрез огън.+ 29  Тогава защо вие се отнасяте с презрение към моите жертви+ и моите приноси, които по моя заповед биват принасяни в дома ми?+ И защо оказваш по–голяма почит на синовете си, отколкото на мене, като се охранвате+ с най–добрите дялове от всички жертви, принасяни от моя народ Израил?+ 30  Затова ето какво казва Йехова, Богът на Израил: „Наистина казах, че твоят дом и домът на твоя прародител ще изпълняват свещеническа служба* до безпределни времена.“+ Но сега Йехова казва: „Няма да бъде така! Защото аз оказвам почит+ на онези, които ме почитат,+ а онези, които ме презират, заслужават презрение.“+ 31  Ето, идват дни, когато ще отнема твоята сила и силата на дома на твоя прародител, така че в дома ти вече няма да има стар човек.+ 32  Сред всичките добри неща, на които ще се радва Израил, ти ще виждаш врагове в мястото, което обитавам.+ И никога вече няма да има стар човек в дома ти. 33  Но все пак ще оставя при олтара си човек от твоя род, та заради него да се замъглят очите ти и да се изтощи душата ти. Но повечето хора от твоя дом ще умрат от меч.+ 34  Ето знамението за тебе относно това какво ще стане с твоите двама синове, Офни и Финеес:+ двамата ще умрат в един ден.+ 35  А аз ще си поставя верен свещеник,+ който ще прави всичко според желанието на сърцето ми и душата ми. Ще му построя траен дом и той винаги ще служи като свещеник на моя помазаник*.+ 36  А онзи, който остане+ от твоя дом, ще дойде и ще се поклони пред него, за да моли за заплата и хляб, и ще каже: „Моля те, приеми ме на служба като свещеник, та да имам парче хляб!“’“+

Бележки под линия

В Библията рогът на едно животно често е използван като символ на сила, мощ или власт.
На еврейски: „шео̀л“, общият гроб на човешкия род. Виж Приложение № 8.
Буквално: „злите ще бъдат накарани да замлъкнат в мрак“.
Виж 1Ца 2:1, бел. под линия.
Буквално: „синове на велиал (безполезността)“.
Или: „младежи“.
Виж Из 25:7, бел. под линия.
Буквално: „ще ходят пред мене“.
Буквално: „ще ходи пред моя помазаник“.