1 Царе 24:1-22
24 Когато Саул се върна от похода срещу филистимците,+ му известиха: „Ето, Давид е в пустинята Ен–гади.“+
2 И Саул взе три хиляди избрани мъже+ от целия Израил и отиде да търси Давид+ и неговите хора по голите скали, където живеят планинските кози.+
3 И така стигна до каменните кошари край пътя, където имаше една пещера. И Саул влезе там по нужда,+ а Давид и хората му седяха по–навътре в пещерата.+
4 Тогава мъжете, които бяха с Давид, му казаха: „Това е денят, в който Йехова ти казва: ‘Ето, предавам твоя враг в ръката ти!+ Направи с него каквото смяташ за добре!’“+ А Давид стана и незабелязано отряза края на горната дреха на Саул.
5 Но после сърцето на Давид го осъждаше+ за това, че беше отрязал края на горната дреха на Саул.
6 Затова каза на хората си: „Никога не бих постъпил така със своя господар, помазаникът+ на Йехова — да вдигна ръка срещу него, тъй като той е помазаникът на Йехова.+ Това не би било редно в очите на Йехова.“
7 С тези думи Давид възпря своите хора и не им позволи да се надигнат срещу Саул,+ а що се отнася до Саул, той излезе от пещерата и продължи по пътя си.
8 След това Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: „Господарю мой,+ царю!“ Тогава Саул се обърна, а Давид му се поклони, като падна по очи.+
9 И Давид каза на Саул: „Защо слушаш хората,+ които ти казват ‘Виж, Давид иска да ти причини зло’?
10 Ето, днес с очите си видя как Йехова те предаде в моите ръце в пещерата. Някои ми казаха да те убия,+ но аз те съжалих, като казах: ‘Няма да вдигна ръка срещу своя господар, защото той е помазаникът+ на Йехова.’
11 И виж, татко мой,+ виж края на горната ти дреха в моята ръка, защото аз отрязах края на дрехата ти, но не те убих! Знай и разбери, че в мене няма нито злоба,+ нито бунт и не съм съгрешил против тебе, но ти ме дебнеш, за да отнемеш душата ми!+
12 Нека Йехова отсъди кой има право — аз или ти!+ И нека Йехова ти отмъсти+ за мене, но аз няма да вдигна ръка срещу тебе.+
13 Старата пословица казва ‘От зъл човек зло излиза’,+ но аз няма да вдигна ръка срещу тебе.
14 След кого е тръгнал израилският цар? Кого преследваш? Мъртво куче ли?+ Една бълха ли?+
15 Йехова нека бъде съдията и нека отсъди кой има право — аз или ти! Той нека гледа и нека ме защити в съдебното ми дело!+ Нека ме съди и нека ме избави от твоята ръка!“
16 А когато Давид изговори всички тези думи на Саул, той отвърна: „Твоят глас ли е това, сине мой, Давиде?“+ Тогава Саул заплака с глас.+
17 След това каза на Давид: „Ти си по–праведен от мене,+ защото ми се отплати с добро,+ а аз ти се отплатих със зло.
18 Ето, днес ти сам каза какво добро си извършил спрямо мене, защото Йехова ме предаде в твоите ръце,+ но ти не ме уби.
19 Дали когато човек срещне врага си, ще го пусне да си върви по пътя с мир?+ Нека Йехова те възнагради с добро+ за това, което днес извърши спрямо мене!
20 И ето, знам, че несъмнено ще бъдеш цар+ и че в твоите ръце царството на Израил трайно ще се утвърди.
21 Затова сега, закълни ми се в Йехова,+ че няма да унищожиш моето потомство след мене и че няма да заличиш името ми от дома на баща ми.“+
22 И Давид се закле пред Саул. Тогава Саул отиде в дома си,+ а Давид и неговите хора отидоха в недостъпното място.+
