1 Царе 30:1-31
30 На третия ден Давид и хората му стигнаха до Сиклаг.+ А амаликитците+ бяха нападнали областта Негев и Сиклаг. Те опустошиха Сиклаг, опожариха го
2 и отведоха в плен жените+ и всички, които бяха там, от най–малкия до най–големия. Не убиха никого, но ги взеха със себе си и тръгнаха по пътя си.
3 И когато Давид дойде с хората си в града, ето, градът беше опожарен, а жените им, синовете им и дъщерите им бяха отведени в плен.
4 Тогава Давид и хората, които бяха с него, започнаха да плачат с глас,+ докато не им останаха сили да плачат.
5 Бяха отведени в плен и двете жени на Давид — Ахиноам+ от Йезраел и Авигея,+ жената на Навал, от Кармил.
6 И Давид много се измъчваше,+ защото хората искаха да го убият с камъни,+ понеже всички бяха огорчени в душата си,+ всеки заради своите синове и дъщери. Но Давид се укрепи благодарение на Йехова, неговият Бог.+
7 И Давид каза на свещеника Авиатар,+ синът на Ахимелех: „Моля те, донеси тук ефода!“+ И Авиатар донесе на Давид ефода.
8 Тогава Давид попита Йехова:+ „Дали да тръгна да гоня тези разбойници? Ще ги настигна ли?“ А той му отговори:+ „Гони ги, защото несъмнено ще ги настигнеш и ще освободиш пленниците!“+
9 И Давид тръгна незабавно, той и шестстотинте мъже,+ които бяха с него. И като стигнаха до речната долина Весор, някои от хората трябваше да останат там.
10 А Давид заедно с четиристотин мъже продължи преследването,+ но двеста мъже, които бяха твърде уморени, за да прекосят речната долина Весор,+ останаха там.
11 И намериха в полето един египтянин,+ когото доведоха при Давид, и му дадоха да яде хляб и да пие вода.
12 После му дадоха парче от пита смокини и две пити стафиди.+ И той яде и силата*+ му се върна, понеже не беше ял хляб, нито беше пил вода три дни и три нощи.
13 Тогава Давид му каза: „Чий си ти и откъде си?“ А той му отговори: „Аз съм египтянин, роб на един амаликитец, но господарят ми ме остави, защото преди три дни се разболях.+
14 Ние нападнахме южната част от земята на херетците,+ земята, която принадлежи на Юда, и южната част от земята на Халев,+ и опожарихме Сиклаг.“
15 Тогава Давид го попита: „Ще ме заведеш ли при тези разбойници?“ А той му отговори: „Закълни+ ми се в Бога, че няма да ме убиеш и че няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми,+ и ще те заведа при тях.“
16 И той го заведе при тях.+ А те се бяха разпръснали из цялата тази област, като ядяха, пиеха и се веселяха,+ тъй като бяха заграбили голяма плячка от филистимската земя и от Юда.+
17 И Давид ги убиваше от сутринта, когато още беше тъмно, до вечерта и ги обрече на унищожение. И никой не успя да избяга,+ освен четиристотин млади мъже, които се качиха на камили и побягнаха.
18 Така че Давид върна всичко, което амаликитците бяха заграбили.+ И Давид избави и двете си жени.
19 И нищо не изгубиха, от най–малкото до най–голямото, нито синове, нито дъщери, нито нещо от плячката — не изгубиха нищо от онова, което им бяха взели.+ Давид върна всичко.
20 Давид взе и всичките стада дребен и едър рогат добитък. А хората му ги караха пред другите стада, казвайки: „Това е плячката на Давид.“+
21 След това Давид се върна при онези двеста мъже,+ които бяха твърде уморени, за да отидат с него, и които бяха останали край речната долина Весор. И те излязоха, за да посрещнат Давид и хората, които бяха с него. Когато се приближи до тях, Давид ги поздрави.
22 Тогава всички лоши мъже, всички негодници+ от онези, които бяха отишли с Давид, започнаха да говорят: „Понеже те не дойдоха с нас, няма да им дадем нищо от плячката, която взехме. На всекиго от тях ще дадем само жена му и синовете му. Нека ги вземат със себе си и нека си вървят.“
23 Но Давид каза: „Братя мои, не постъпвайте така с онова, което ни даде Йехова!+ Той ни пазеше+ и предаде в ръцете ни разбойниците,+ които дойдоха против нас.
24 И кой ще слуша това, което казвате? Защото какъвто е делът на онзи, който отиде в битката, такъв ще е и делът на онзи, който остана при вещите.+ Всички ще получат еднакво.“+
25 И от този ден нататък Давид установи това като наредба и закон+ в Израил, както е и до днес.
26 Когато дойде в Сиклаг, Давид изпрати част от плячката на старейшините на Юда, на своите приятели,+ и им каза: „Ето дар+ за вас като благословия от плячката, взета от враговете на Йехова.“
27 И той изпрати дар на онези във Ветил,+ на онези в южен Рамот,+ на онези в Ятир,+
28 на онези в Ароир, на онези в Сифмот, на онези в Естемоа,+
29 на онези в Рахал, на онези в градовете на йерамеилците,+ на онези в градовете на кенейците,+
30 на онези в Хорма,+ на онези в Хорасан,+ на онези в Атах,
31 на онези в Хеврон+ и до всички места, където Давид ходеше със своите хора.
Бележки под линия
^ Буквално: „духът“.
