1 Царе 4:1-22
4 И Самуил предаваше словото на Бога на целия Израил.
Тогава израилтяните тръгнаха на бой срещу филистимците и се разположиха на стан край Евен–езер,+ а филистимците се разположиха на стан в Афек.+
2 И филистимците се наредиха в бойни редици+ против Израил и битката не се разви добре за израилтяните, понеже филистимците+ бяха по–силни и победиха израилтяните, като убиха на бойното поле около четири хиляди души.
3 Когато воините се върнаха в стана, старейшините на Израил казаха: „Защо Йехова позволи филистимците+ да ни победят? Нека да вземем ковчега на договора+ на Йехова от Сило, за да бъде сред нас и да ни спаси от ръцете на враговете ни!“
4 Така че израилтяните изпратиха хора в Сило, които взеха оттам ковчега на договора на Йехова, Богът на небесните войнства, който седи над херувимите*.+ А двамата синове на Илий — Офни и Финеес — бяха при ковчега на договора на истинския Бог.+
5 И веднага щом ковчегът на договора на Йехова беше донесен в стана, всички израилтяни започнаха да викат със силен глас,+ така че земята се разтресе.
6 Филистимците също чуха вика и казаха: „Какъв е този силен вик+ в стана на евреите?“ Накрая те разбраха, че ковчегът на Йехова е пристигнал в стана.
7 И филистимците се уплашиха и казаха: „Бог е дошъл в стана!“+ И казаха още: „Горко ни, защото никога досега не е ставало такова нещо!
8 Горко ни! Кой ще ни спаси от ръката на този величествен Бог? Това е Богът, който нанесе на Египет всякакви бедствия в пустинята.+
9 Филистимци, бъдете смели, бъдете мъжествени, за да не служите на евреите, както те служеха на вас!+ Бъдете мъже и воювайте!“
10 Тогава филистимците тръгнаха на бой и победиха израилтяните,+ така че всеки един от тях побягна към своя шатър.+ Поражението беше много голямо+ и от Израил паднаха трийсет хиляди пешаци.+
11 Ковчегът на Бога беше взет в плен,+ а двамата синове на Илий — Офни и Финеес — бяха убити.+
12 И един мъж от племето на Вениамин побягна от бойното поле и още в същия ден дойде в Сило, с раздрани дрехи+ и глава, посипана с пръст.+
13 Когато той дойде там, Илий седеше на стола край пътя и чакаше, защото сърцето му трепереше от страх за ковчега на истинския Бог.+ И когато този мъж дойде и каза какво е станало, хората от целия град нададоха силен вик.
14 А Илий чу силния вик и попита: „Каква е тази врява?“+ И мъжът дойде бързо при Илий, за да му каже какво е станало.
15 А Илий беше на деветдесет и осем години и очите му бяха отслабнали толкова много, че вече не виждаше.+
16 Тогава мъжът каза на Илий: „Идвам от бойното поле, от бойното поле побягнах днес.“ А той го попита: „Какво се случи, сине мой?“
17 И вестоносецът отговори с думите: „Израилтяните побягнаха пред филистимците и претърпяха голямо поражение.+ Твоите двама синове — Офни и Финеес — бяха убити,+ а ковчегът на истинския Бог беше взет в плен.“+
18 И щом той спомена ковчега на истинския Бог, Илий падна назад от стола до градската порта, счупи си врата и умря, защото беше стар и тежък. Той беше съдия на Израил четирийсет години.
19 А неговата снаха, жената на Финеес, беше бременна и скоро щеше да роди. И когато чу вестта, че ковчегът на истинския Бог е взет в плен и че нейният свекър и нейният мъж са умрели, тя се преви на две и започна да ражда, защото родилните ѝ болки се появиха внезапно.+
20 И тя умираше, а жените, които стояха край нея, ѝ казаха: „Не се страхувай! Ти роди син!“+ Тя обаче не отговори, нито обърна внимание на това.
21 Но нарече момчето Ихавод*,+ като каза „Славата на Израил отиде в изгнание“,+ понеже мислеше за взетия в плен ковчег на истинския Бог, както и за своя свекър и за своя мъж.+
22 И тя каза: „Славата на Израил отиде в изгнание,+ защото ковчегът на истинския Бог е взет в плен.“+
