2 Коринтяни 11:1-33
11 Бих искал да изтърпите малко неразумност от моя страна,+ макар че и сега сте търпеливи към мене!
2 Защото ви ревнувам с ревност като Божията+ — та нали аз лично ви обещах на един мъж+ за женитба+ и искам да ви представя като чиста+ девица пред Христос.+
3 Но се страхувам да не би по някакъв начин, както змията измами Ева+ с хитростта си, така и вашите умове да бъдат покварени+ и да се отвърнете от искреността и чистотата, които дължите на Христос.+
4 Защото, наистина, ако някой дойде и проповядва за друг Исус, различен от онзи, за когото ние проповядвахме,+ или ако ви предаде друг дух, различен от онзи, който получихте,+ или добра новина,+ различна от онази, която приехте, на вас не ви е трудно да проявявате търпение към него.+
5 А аз смятам, че в нито едно отношение не съм по–долу+ от вашите знаменити+ апостоли.
6 Но дори и да не съм умел в говоренето,+ без съмнение това не се отнася за познанието.+ И ние ви показахме това по всякакъв начин и във всичко.+
7 Или извърших грях, смирявайки себе си,+ за да бъдете възвеличени вие, като без възнаграждение+ и с радост ви известих добрата новина от Бога?
8 Другите сборове ограбих, като приех да се погрижат за нуждите ми, така че да служа на вас.+
9 И все пак, когато бях при вас и изпаднах в нужда, не бях в тежест на никого,+ защото братята, които дойдоха от Македония,+ изобилно запълниха каквото не ми достигаше. Да, стараех се по всякакъв начин да не съм ви в тежест и ще продължавам с това.+
10 Както е сигурно, че Христовата истина+ е в мене, така и нищо няма да спре моето хвалене+ в пределите на Ахаия.
11 И защо постъпих така? Защото не ви обичам ли? Бог знае, че ви обичам.+
12 Но както постъпвам сега, така ще постъпвам и занапред,+ така че онези, които искат да бъдат равни с нас, да нямат повод да се хвалят с позицията си.
13 Понеже тези мъже са лъжливи апостоли, които мамят другите+ и се преправят на апостоли на Христос.+
14 И в това няма нищо чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината.+
15 Тогава не е кой знае какво и неговите служители+ да се преправят на служители на праведността. Но техният край ще бъде според делата им.+
16 Пак казвам: нека никой не мисли, че съм неразумен. Но ако наистина ме мислите за такъв, тогава приемете ме като неразумен, та и аз да се похваля малко.+
17 Каквото казвам, го казвам не според примера на Господаря, но сякаш съм неразумен и с онази самонадеяност, присъща на хваленето.+
18 Тъй като мнозина се хвалят с онова, което е плътско,+ и аз ще се хваля.
19 Защото вие с радост проявявате търпение към неразумните, понеже се смятате за разумни.
20 Всъщност вие проявявате търпение към всекиго, който ви заробва,+ който граби и поглъща каквото имате, който издига себе си над вас, който ви удря плесници.+
21 Като казвам това, позоря самите нас, сякаш сме били слаби.
Но ако някой друг проявява смелост спрямо нещо — говоря като неразумен човек,+ — тогава и аз проявявам такава смелост.
22 Евреи ли са те? Аз също.+ Израилтяни ли са? Аз също. Авраамово потомство ли са? Аз също.+
23 Служители на Христос ли са? Отговарям като лишен от разум човек — аз още повече съм такъв!+ Много повече се трудех непосилно,+ много повече бях в затвори,+ получих безброй удари, често бях на прага на смъртта.+
24 От юдеите пет пъти получих по четирийсет удара+ без един,
25 три пъти ме биха с пръчки,+ веднъж ме пребиха с камъни,+ три пъти преживях корабокрушение,+ една нощ и един ден бях в морските дълбини,
26 често бях на път, бях в опасност от реки, в опасност от разбойници,+ в опасност от сънародници,+ в опасност от хората от другите народи,+ в опасност в градовете,+ в опасност в пустинните места, в опасност по море, в опасност сред лъжливи братя,
27 трудех се усилно, често прекарвах безсънни нощи,+ понасях глад и жажда,+ много пъти бях без храна,+ мръзнех и нямах дрехи.
28 Освен тези външни неща всеки ден ме преследва тревогата за всички сборове.+
29 Кой е слаб,+ и аз да не съм слаб? Кой се е отклонил от вярата*, и аз да не се възмутя?
30 Ако трябва да се хваля, тогава ще се хваля+ с това, в което съм слаб.
31 Богът и Бащата на Господаря Исус, Онзи, който трябва да бъде възхваляван вечно, знае, че не лъжа.
32 В Дамаск управителят*, назначен от цар Арета, пазеше града на дамаскинците, за да ме залови,+
33 но ме спуснаха в кош+ през един прозорец в стената и се избавих от ръцете му.
