2 Коринтяни 7:1-16
7 Затова, любими мои, след като сме получили тези обещания,+ нека очистим+ себе си от всяко нещо, което омърсява плътта и духа,+ и в страх от Бога нека усъвършенстваме своята святост.+
2 Направете място за нас в сърцата си.+ Ние не сме причинили зло на никого, не сме покварили никого, не сме използвали никого за своя облага.+
3 Не казвам това, за да ви осъждам. Защото вече казах, че вие сте в сърцата ни, независимо дали умираме, или живеем.+
4 Мога да говоря напълно открито пред вас. Гордея се много с вас.+ Изпълнен съм с утеха,+ изпълнен съм с радост във всичките наши страдания.+
5 Всъщност, когато дойдохме в Македония,+ плътта ни не намери облекчение,+ но продължавахме да понасяме всякакви страдания+ — отвън битки, отвътре страхове.
6 И въпреки това Бог, който утешава+ обезсърчените, ни утеши с присъствието на Тит,
7 и не само с присъствието му, но и с утехата, която той получи от вас. Той ни извести+ за вашето силно желание да се разкаете, за вашата печал, за вашата искрена загриженост за мене, така че аз изпитах още по–голяма радост.
8 Затова дори и да съм ви натъжил с писмото си,+ не съжалявам. Дори и в началото да съжалявах донякъде (виждам, че това писмо ви натъжи, макар и за кратко),
9 сега се радвам не защото вие бяхте натъжени, а защото тъгата ви доведе до разкаяние,+ понеже вашата тъга беше в съгласие с Божията воля,+ за да не понесете никаква вреда заради нас.
10 Защото тъгата, която е в съгласие с Божията воля, донася разкаяние*, водещо до спасение, и за това не бива да се съжалява.+ Но тъгата, присъща за света, поражда смърт.+
11 Защото ето, какво голямо усърдие породи във вас това, че се натъжихте в съгласие с Божията воля,+ да, какво очистване, какво възмущение, какъв страх, какво силно желание за разкаяние, каква пламенност и какво поправяне на погрешното!+ Вие във всяко отношение показахте, че сте чисти в това нещо.
12 Безспорно, макар че ви писах, не направих това заради онзи, който постъпи погрешно,+ нито заради онзи, който пострада, но за да покажете пред Бога искреното си желание да ни послушате.
13 Затова и ние получихме утеха.
Но в добавка на своята утеха се зарадвахме още повече заради радостта на Тит, защото духът+ му беше ободрен от всички вас.
14 Понеже ако съм му се похвалил с нещо за вас, то не бях посрамен, но както ви говорехме всичко в истина, така и това, че се похвалихме+ пред Тит, се оказа истина.
15 И нежната му привързаност към вас расте, докато си припомня колко послушни+ бяхте всички вие и как го приехте с дълбоко уважение.
16 Радвам се, че вашият пример ми дава смелост във всичко.+
Бележки под линия
^ Буквално: „промяна на ума (начина на мислене)“.