2 Летописи 26:1-23

26  Тогава целият народ+ на Юда взе Озия,+ който беше на шестнайсет години, и го постави+ за цар вместо баща му Амасия.+  Той отново изгради Елот+ и го върна на Юда, след като царят заспа в смъртта при своите прадеди.+  Озия+ беше на шестнайсет години, когато стана цар, и царува в Йерусалим петдесет и две години. Майка му се казваше Йехолия+ и беше от Йерусалим.  Той вършеше онова, което е правилно в очите на Йехова,+ и във всичко постъпваше както баща си Амасия.+  И в дните на Захария, който го учеше да се бои от истинския Бог,+ той непрестанно търсеше+ Бога. И докато търсеше Йехова, истинският Бог го благославяше.+  И той отиде на война против филистимците+ и проби стените на Гет,+ на Явне+ и на Азот,+ а после съгради градове около Азот+ и в земята на филистимците.  Истинският Бог му помагаше+ да воюва против филистимците и против арабите,+ които живееха в Гурваал, както и против меунимците.+  И амонците+ плащаха данък+ на Озия. И славата+ му стигна чак до Египет, понеже силата му стана много голяма.  Освен това Озия построи в Йерусалим кули+ — при Ъгловата порта,+ при Портата на долината+ и при Подпората*, и ги укрепи. 10  Построи кули+ и в пустинята и изкопа много кладенци*, защото имаше много добитък. Същото направи и в Шефела+ и на платото. И в планините и на Кармил той имаше земеделци и лозари, понеже обичаше земеделието. 11  Озия имаше войска, подготвена за война, воини, които излизаха на походи по отряди,+ както бяха преброени и записани+ от секретаря+ Еиил и управителя Маасия под надзора+ на Ханания, един от царските князе.+ 12  Главите на родовете,+ храбри+ и силни мъже,+ бяха общо две хиляди и шестстотин души. 13  Под тяхно разпореждане беше войската от триста и седем хиляди и петстотин мъже, които отиваха на война като мощна военна сила, за да помагат на царя в битките срещу врага.+ 14  Озия подготви за тях, за цялата войска, щитове,+ копия,+ шлемове,+ брони,+ лъкове+ и камъни за прашки.+ 15  Освен това направи в Йерусалим военни машини, изобретени от способни майстори, за мятане на стрели и големи камъни и ги постави върху кулите+ и върху ъглите на стените. И така славата+ му се разнесе надалече, понеже получаваше чудесна помощ, докато не стана силен. 16  Но когато стана силен, сърцето му се възгордя,+ така че той сам се погуби.+ И прояви невярност спрямо Йехова, неговият Бог, като влезе в храма на Йехова, за да изгори тамян върху олтара за изгаряне на тамян.+ 17  И веднага след него влезе свещеникът Азария заедно със свещениците на Йехова, осемдесет храбри мъже. 18  И те се противопоставиха на цар Озия+ и му казаха: „Озия, не е твоя работа+ да изгаряш тамян пред Йехова, защото това е задължението на свещениците, синовете на Аарон,+ които са осветени — те трябва да изгарят тамян. Излез от светилището! Ти прояви невярност и това няма да ти донесе слава+ от Йехова Бог.“ 19  Тогава Озия се разяри,+ като в ръката си държеше кадилница+ за изгаряне на тамян. И докато стоеше разгневен срещу свещениците, на челото му се появи+ проказа.+ И това стана пред свещениците в дома на Йехова до олтара за изгаряне на тамян. 20  Когато главният свещеник* Азария и всички други свещеници го погледнаха, ето, на челото му имаше проказа!+ И те бързо го изведоха оттам, а и самият той бързаше да излезе, защото Йехова го беше поразил.+ 21  И цар Озия+ остана прокажен до деня на смъртта си. И като прокажен живееше в отделна къща, освободен от задължения,+ понеже беше отстранен от дома на Йехова. А Йотам, неговият син, управляваше царския дворец и съдеше народа на земята. 22  А останалите дела на Озия,+ както първите, така и последните, са записани от пророк Исаия,+ синът на Амос.+ 23  Накрая Озия заспа в смъртта при своите прадеди и беше погребан при прадедите си в полето до погребалните места на царете,+ понеже казаха „Прокажен е“. А вместо него започна да царува неговият син Йотам.+

Бележки под линия

Или: „Ъгъла“.
Или: „цистерни“.
Или: „първосвещеникът“.