2 Петър 1:1-21
1 Симон Петър, роб+ и апостол+ на Исус Христос, до онези, които чрез праведността+ на нашия Бог и на Спасителя Исус Христос+ са придобили вяра, също толкова ценна, колкото и нашата:+
2 Нека ви се умножат незаслужената милост и мирът+ чрез точното познание+ за Бога и за нашия Господар* Исус,
3 тъй като чрез неговата божествена сила ни е подарено всичко, свързано с живота+ и предаността към Бога,+ посредством точното познание за онзи, който ни призова+ чрез слава+ и добродетел.
4 Чрез тези неща той ни подари скъпоценните и великолепни обещания,+ за да се приобщите чрез тях към божествената+ същност,+ след като се избавихме от покварата, която съществува в света+ поради ненаситните желания.
5 Затова, като положите ревностни усилия+ от своя страна, добавете на вярата си добродетел,+ на добродетелта си — познание,+
6 на познанието си — самоконтрол, на самоконтрола+ си — издръжливост, на издръжливостта си — преданост към Бога,+
7 на предаността си към Бога — братска обич, на братската си обич — любов.+
8 Защото ако тези неща съществуват във вас и ви преизпълват, ще ви предпазят да не бъдете бездейни, нито безплодни+ по отношение на точното познание за нашия Господар Исус Христос.
9 Но ако те липсват в някого, той е сляп, затваря очите си пред светлината+ и забравя,+ че е бил очистен+ от миналите си грехове.
10 Затова, братя, още повече се стремете да се утвърдите в призоваването+ и избирането+ си, защото ако вършите тези неща, няма да се провалите.+
11 Но именно така ще ви бъде предоставен щедро достъпът+ до вечното+ царство на нашия Господар и Спасител Исус Христос.+
12 По тази причина винаги ще бъда готов да ви напомням+ за тези неща, макар че ги знаете и сте утвърдени в истината,+ която е във вас.+
13 Но смятам, че е правилно, докато съм в това тяло от плът*,+ да ви събуждам чрез напомняне,+
14 като знам, че е наближило времето да напусна това тяло,+ точно както ми показа и нашият Господар Исус Христос.+
15 Затова ще направя всичко по силите си, та след заминаването+ ми да можете винаги да си припомняте сами тези неща.
16 Не, ние не ви запознахме със силата и присъствието* на нашия Господар Исус Христос,+ следвайки умело съчинени лъжливи приказки,+ а бяхме очевидци на неговото великолепие.+
17 Защото той получи от Бога, Бащата, чест и слава,+ когато от величествената слава до него стигнаха следните думи: „Това е моят любим син, когото одобрявам.“+
18 Да, ние чухме+ тези думи от небето, когато бяхме с него на святата планина.+
19 Затова сме още по–уверени+ в пророческото слово+ и вие постъпвате добре, като насочвате вниманието си към него, като към светилник,+ светещ на тъмно място, във вашите сърца, докато денят се зазори и зорницата+ изгрее.
20 Защото преди всичко знаете, че никое пророчество от Писанието не произхожда от нечие лично тълкуване на нещата.+
21 Понеже никога пророчество не се е появявало по човешка воля,+ но хора са говорили онова, което идва от Бога,+ водени от светия дух.+
