2 Царе 1:1-27
1 След смъртта на Саул Давид се върна от поражението на амаликитците+ и остана в Сиклаг+ два дни.
2 На третия ден един човек+ дойде от стана на Саул. Той беше с раздрани дрехи+ и главата му беше посипана с пръст.+ И когато дойде при Давид, му се поклони,+ като падна по очи.
3 И Давид го попита: „Откъде идваш?“ А той му отговори: „Избягах от стана на израилтяните.“
4 Тогава Давид му каза: „Какво стана? Разкажи ми.“ А той отговори: „Хората побягнаха от битката и мнозина паднаха убити.+ Загинаха също Саул+ и неговият син Йонатан.“+
5 Тогава Давид каза на младежа, който му разказваше това: „Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са загинали?“+
6 А младежът, който му съобщаваше това, каза: „Случайно бях на планината Гелвуе+ и видях как Саул се подпира на копието си.+ И ето, колесниците и конницата го настигаха.+
7 Тогава той се обърна и като ме видя, ме извика, а аз му казах: ‘Ето ме!’
8 И той ме попита: ‘Кой си ти?’ А аз му отговорих: ‘Аз съм амаликитец.’+
9 Тогава ми каза: ‘Моля те, ела тук и ме убий, понеже смъртен гърч ме е свил, но животът*+ ми е още в мене.’
10 И аз се приближих до него и го убих,+ понеже знаех, че няма да остане жив, щом е паднал ранен. Тогава взех короната*,+ която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, за да ги донеса тук на господаря си.“
11 Тогава Давид хвана дрехата си и я раздра,+ и всички мъже, които бяха с него, също раздраха дрехите си.
12 И до вечерта те жалееха, плачеха+ и постеха+ за Саул и за Йонатан, неговият син, за народа на Йехова и за дома на Израил,+ понеже бяха загинали от меч.
13 След това Давид попита младежа, който му разказа тези неща: „Откъде си ти?“ А той му отговори: „Аз съм син на един пришелец, амаликитец.“+
14 И Давид му каза: „Как не се боеше+ да вдигнеш ръка срещу помазаника+ на Йехова и да го убиеш?“
15 Тогава Давид повика един от своите хора и му заповяда: „Ела тук и убий този човек!“ И той го удари, така че човекът умря.+
16 И Давид му каза: „Вината за твоята кръв нека бъде върху твоята глава,+ защото твоята уста свидетелстваше против тебе,+ когато каза: ‘Аз убих помазаника на Йехова.’“+
17 И Давид запя тази жалейна песен+ за Саул и неговия син Йонатан+
18 и каза, че синовете на Юда+ трябва да научат тази „Песен за лъка“.+ Ето, тя е записана в книгата на Яшар*:+
19 „Красотата ти, о, Израиле, е погубена върху твоите възвишения!+Как загинаха силните мъже!
20 Не разказвайте за това в Гет,+не го разгласявайте по улиците на Аскалон,+за да не се радват дъщерите на филистимците,за да не ликуват дъщерите на необрязаните!+
21 Гелвуйски планини,+ нека върху вас не пада нито роса, нито дъжд, нека полята ви не раждат за свети приноси!+Защото там щитът на силните беше омърсен,да, щитът на Саул, и вече не се намери щит, намазан с масло.+
22 Без кръв от убитите, без тлъстина от силнитене се връщаше лъкът на Йонатан,+нито мечът на Саул се връщаше без успех.+
23 Саул и Йонатан,+ приятни и мили през живота си,и в смъртта си не се разделиха.+От орлите бяха по–бързи+и от лъвовете — по–силни.+
24 О, Израилеви дъщери, плачете за Саул!Той ви обличаше с разкошни червени дрехии слагаше златни украшения по дрехите ви.+
25 Как паднаха в битката силните мъже!+Йонатан загина на твоите възвишения!+
26 Жалея за тебе, брате мой, Йонатане!Колко мил ми беше ти!+Твоята любов към мене превъзхождаше любовта на жените.+
27 Как паднаха силните+и как изчезнаха бойните оръжия!“
