2 Царе 12:1-31
12 И Йехова изпрати Натан+ при Давид. Като дойде при него,+ той му каза: „В един град живееха двама мъже — единият беше богат, а другият беден.
2 Богатият мъж имаше много овце и много говеда,+
3 но бедният нямаше нищо освен едно малко женско агънце, което беше купил.+ Той го хранеше и то растеше покрай него и покрай синовете му. Ядеше от залъка му, пиеше от чашата му и спеше в прегръдките му. И му беше като дъщеря.
4 След време при богаташа дойде на гости един човек. А на богатия му беше жал да вземе от овцете или от говедата си, за да сготви нещо на пътника, който беше дошъл при него. Затова взе агънцето на бедния мъж и го приготви за онзи, който беше дошъл при него.“+
5 Тогава гневът на Давид пламна против този човек+ и Давид каза на Натан: „Както е сигурно, че е жив Йехова, така е сигурно,+ че онзи, който е извършил това, заслужава да умре!+
6 А за агънцето трябва да даде четирикратно+ обезщетение,+ защото е извършил това нещо и защото не е проявил състрадание.“+
7 Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек! Това казва Йехова, Богът на Израил: ‘Аз те помазах+ за цар над Израил и те избавих+ от ръцете на Саул.
8 И с готовност ти дадох дома на твоя господар+ и положих жените на твоя господар+ в обятията ти, дадох ти и дома на Израил и дома на Юда.+ И ако това не беше достатъчно, бях готов да ти добавя още други неща.+
9 Защо тогава презря словото на Йехова, като извърши зло+ в неговите очи? Ти погуби с меч хета Урия+ и взе жена му за своя жена,+ а него уби с меча на синовете на Амон.
10 Затова мечът+ няма да се оттегли от дома ти до безпределни времена,+ понеже ти ме презря, като взе жената на хета Урия за своя жена.’
11 Това казва Йехова: ‘Ето, от твоя дом ще доведа бедствие върху тебе.+ И пред очите ти ще взема твоите жени и ще ги дам на твой ближен,+ който ще легне с тях пред погледа на всички.+
12 Ти извърши това тайно,+ но аз ще го направя пред целия Израил,+ за да видят всички.’“+
13 Тогава Давид каза+ на Натан: „Съгреших срещу Йехова.“+ А Натан каза на Давид: „Йехова ти прощава твоя грях.+ Няма да умреш.+
14 Но заради това че със своята постъпка показа презрение към Йехова,+ синът, който ти се е родил, ще умре.“+
15 След това Натан си отиде в своя дом.
И Йехова порази детето,+ което жената на Урия роди на Давид, и то се разболя.
16 И Давид се молеше на истинския Бог за детето и строго постеше,+ а като се прибра, цяла нощ лежа на земята.+
17 И старейшините на неговия дом дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той не искаше и не стана да яде хляб+ заедно с тях.
18 А на седмия ден детето умря. И служителите на Давид се страхуваха да му кажат, че детето е умряло, защото си мислеха: „Ето, докато детето беше още живо, ние му говорехме, но той не ни слушаше. Как сега да му кажем ‘Детето умря’? Тогава той ще направи нещо лошо.“
19 Като видя, че служителите му си шепнат помежду си, Давид разбра, че детето е умряло. Затова попита служителите си: „Умря ли детето?“ А те му отговориха: „Умря.“
20 Тогава Давид стана от земята, изми се, намаза тялото си с маслиново масло,+ облече други дрехи и отиде в дома+ на Йехова, за да се поклони.+ После се върна в дома си, поиска нещо за ядене и веднага му донесоха хляб и той яде.
21 А неговите служители го попитаха: „Защо постъпваш така? Докато детето беше живо, ти постеше и плачеше, а сега, когато детето умря, ти стана и яде хляб.“
22 Той отговори: „Докато детето беше живо, постех+ и плачех,+ защото си мислех: ‘Кой знае дали Йехова няма да прояви благоволение към мене и детето да остане живо?’+
23 А сега, когато детето е умряло, защо да постя? Мога ли да го върна обратно?+ Аз ще отида при него,+ но то няма да се върне при мене.“+
24 И Давид утеши жена си Витсавее.+ И дойде при нея и легна с нея. След време тя му роди син,+ когото нарекоха Соломон*.+ И Йехова го обичаше.+
25 И той изпрати пророк Натан,+ за да му даде името Йедидия*, заради Йехова.
26 И Йоав+ продължи да воюва срещу Рава,+ принадлежаща на синовете на Амон, и превзе царския град.
27 И Йоав изпрати хора при Давид да му предадат: „Воювах срещу Рава+ и превзех също града на водите*.
28 Затова сега събери останалите хора, разположи се на стан против града и го превземи, за да не го превзема аз и да не се нарече с моето име.“
29 И Давид събра цялата войска и тръгна към Рава, воюва против нея и я превзе.
30 И свали от главата на Малхам* короната+ от злато, която тежеше един талант* и беше украсена със скъпоценни камъни. После сложиха короната върху главата на Давид. И той изнесе от града много голяма плячка.+
31 И изведе хората, които бяха в него, за да ги застави да работят с каменоделски триони, с остри сечива от желязо+ и с железни брадви, а също и да правят тухли. Така той постъпи с всички градове на синовете на Амон. Накрая Давид се върна с войската си в Йерусалим.
