2 Царе 16:1-23
16 Точно когато Давид отминаваше върха на планината,+ ето, насреща му идваше Сива,+ служителят на Мемфивостей,+ с две оседлани магарета,+ които бяха натоварени с двеста хляба,+ сто пити стафиди,+ сто пити летни плодове*+ и една голяма стомна с вино.+
2 И царят попита Сива: „Какво ще правиш с това?“+ А Сива отговори: „Магаретата са, за да ги язди царското семейство, хлябът и летните плодове — за да ги ядат младежите,+ а виното — за да пият онези, които се уморят+ в пустинята.“+
3 Тогава царят попита: „А къде е синът на твоя господар?“+ И Сива отговори на царя: „Той остана в Йерусалим, защото си каза: ‘Днес домът на Израил ще ми върне царската власт на моя баща.’“+
4 И царят каза на Сива: „Ето, твое е всичко, което принадлежи на Мемфивостей!“+ И Сива каза: „Покланям се+ пред тебе! Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю!“
5 Когато цар Давид стигна до Ваурим,+ ето, оттам излезе един човек, който беше от едно семейство от дома на Саул. Той се казваше Семей+ и беше син на Гера, и докато се приближаваше, постоянно изричаше проклятия.+
6 И започна да хвърля камъни по цар Давид и по всички негови служители. А всички хора и всички силни мъже бяха отдясно и отляво на царя.
7 И Семей проклинаше и казваше: „Отиди си! Отиди си ти, който носиш кръвна вина,+ ти, негоднико*!+
8 Йехова връща върху тебе цялата вина за кръвта на дома на Саул, вместо когото ти царуваш. И Йехова предава царството в ръцете на твоя син Авесалом. Ето, сега те връхлита бедствие, понеже носиш кръвна вина!“+
9 Тогава Ависей, синът на Саруя,+ каза на царя: „Защо това мъртво куче+ да проклина моя господар, царят?+ Позволи ми да отида и да му отсека главата.“+
10 Но царят отвърна: „Какво общо имате с това вие,+ синове на Саруя?+ Нека той изрича проклятия,+ защото Йехова му е казал:+ ‘Прокълни Давид!’ Така че кой може да каже: ‘Защо постъпваш така?’“+
11 И Давид каза още на Ависей и на всичките си служители: „Ето, щом собственият ми син, който произлезе от мене, търси моята душа,+ какво остава за този вениаминец!+ Оставете го, нека изрича проклятия, понеже Йехова му е казал това!
12 Може би Йехова ще погледне+ с очите си и Йехова ще ми даде добро вместо това проклятие днес.“+
13 И Давид продължи с хората си по пътя, а Семей вървеше покрай него по склона на планината и го проклинаше.+ И докато вървеше редом с него, хвърляше камъни и много прах.+
14 Накрая царят и всички хора, които бяха с него, стигнаха до мястото уморени. Затова там си починаха.+
15 А Авесалом и целият народ, всички израилтяни, влязоха в Йерусалим.+ И Ахитофел+ беше с него.
16 Когато архиецът+ Хусай,+ приятелят на Давид,+ дойде при Авесалом, той каза на Авесалом: „Да живее царят!+ Да живее царят!“
17 Тогава Авесалом каза на Хусай: „Така ли проявяваш милост* към своя приятел? Защо не отиде с приятеля си?“+
18 Хусай отговори на Авесалом: „Не отидох, защото искам да служа на онзи, който е избран от Йехова, а също и от този народ, от всички израилтяни. И с него ще остана.
19 А освен това на кого да служа? Нима не на неговия син? Както служех на баща ти, така ще служа и на тебе.“+
20 После Авесалом каза на Ахитофел: „Дай ни съвет+ — какво да правим?“
21 Тогава Ахитофел каза на Авесалом: „Легни с наложниците* на баща си,+ които той остави да се грижат за двореца.+ И когато целият Израил чуе, че си станал омразен+ на своя баща,+ всички онези, които са с тебе, ще придобият смелост.“+
22 И разпънаха на покрива+ шатър за Авесалом и той имаше сексуални отношения с наложниците на баща си+ пред очите на всички израилтяни.+
23 А в онези дни, когато някой търсеше съвет от Ахитофел, сякаш търсеше съвет от истинския Бог. Такъв беше всеки съвет+ на Ахитофел,+ както за Давид, така и за Авесалом.
