2 Царе 18:1-33
18 Давид преброи хората, които бяха с него, и назначи над тях предводители на хиляда души и предводители на сто души.+
2 После Давид изпрати една трета+ от хората под командването на Йоав,+ една трета — под командването на Ависей,+ синът на Саруя, братът на Йоав,+ и една трета под командването на гетеца Итай.+ И царят каза на хората: „И аз ще тръгна с вас.“
3 Но хората казаха: „Недей да идваш!+ Дори всички ние да побегнем пред тях, те няма да обърнат внимание на това,+ и дори половината от нас да загинат, пак няма да обърнат внимание, но ти си ценен колкото десет хиляди от нас.+ Ще бъде по–добре да ни помагаш+ от града.“
4 А царят им каза: „Както смятате за добре, така ще постъпя.“+ И царят стоеше до градската порта,+ а целият народ излизаше по отряди — по сто и по хиляда души.+
5 И царят заповяда на Йоав, на Ависей и на Итай: „Бъдете внимателни+ към младежа Авесалом!“ И всички хора чуха какво заповяда царят на всички военачалници относно Авесалом.
6 И войската излезе в полето срещу Израил и битката започна в Ефремовата гора.+
7 Накрая служителите на Давид нанесоха голямо поражение+ на израилтяните+ и в този ден загинаха много хора — двайсет хиляди души.
8 И битката се разпространи навсякъде по тази земя, докъдето можеше да се види. И в този ден гората погуби повече хора, отколкото погуби мечът.
9 И самият Авесалом срещна служителите на Давид. Авесалом яздеше едно муле, но когато мулето дойде под преплетените клони на едно много голямо дърво, той си заклещи главата между клоните. И увисна между небето и земята,+ а мулето, което беше под него, продължи по–нататък.
10 Един човек видя това и каза на Йоав:+ „Ето, видях Авесалом, увиснал на едно голямо дърво.“
11 А Йоав каза на човека, който му съобщи това: „Щом си го видял там, защо не го повали на земята? Тогава щях да съм длъжен да ти дам десет сикъла сребро и един пояс.“+
12 Но човекът отговори на Йоав: „Дори и да ми дават в ръцете хиляда сикъла сребро, не бих вдигнал ръка срещу сина на царя. Понеже чухме как царят заповяда на тебе, на Ависей и на Итай: ‘Всички вие пазете младежа Авесалом!’+
13 Иначе бих постъпил изменнически спрямо неговата душа и това не би останало скрито от царя,+ а ти би стоял настрана.“
14 А Йоав каза: „Няма да си губя времето с тебе!“ Тогава взе в ръката си три стрели и прониза+ с тях сърцето на Авесалом, който беше още жив и висеше между клоните+ на голямото дърво.
15 После десет служители на Йоав, които носеха оръжията му, наобиколиха Авесалом, удариха го и той умря.+
16 А Йоав наду рога+ и войската престана да преследва израилтяните, защото Йоав спря войската.
17 След това взеха Авесалом, хвърлиха го в една голяма яма в гората и натрупаха върху него огромна купчина камъни.+ А всички израилтяни се разбягаха, всеки в своя дом.
18 А когато още беше жив, Авесалом беше издигнал в своя чест паметен стълб+ в Долината на царя,+ понеже си каза: „Нямам син, който да съхрани паметта за моето име.“+ И нарече стълба със своето име+ и този стълб се нарича Паметник на Авесалом и до днес.
19 И Ахимаас,+ синът на Садок, каза на Йоав: „Позволи ми да побягна и да занеса вестта на царя, защото Йехова реши да го освободи от ръцете на враговете му.“+
20 Но Йоав му отговори: „Днес няма да носиш никаква вест, а ще я носиш друг ден. Няма да носиш вестта днес, защото загина синът на царя.“+
21 Тогава Йоав каза на един хусянин:+ „Върви и кажи на царя какво си видял!“ И хусянинът се поклони пред Йоав и побягна.
22 А Ахимаас, синът на Садок, още веднъж помоли Йоав: „Каквото и да става, моля те, позволи ми и аз да побягна след хусянина!“ Йоав обаче каза: „Защо да бягаш ти, сине мой, щом като няма вест, която да носиш?“
23 Но той повтори: „Каквото и да става, позволи ми да побягна!“ Тогава той му каза: „Бягай!“ И Ахимаас побягна по пътя през Йорданската долина*+ и задмина хусянина.
24 А Давид седеше между двете градски порти.+ В това време стражът+ се качи на стената, на покрива на портата. И като вдигна очи, ето, видя един човек, който бягаше.
25 И стражът извика и извести това на царя, а царят каза: „Ако е сам, значи е вестоносец.“ А човекът се приближаваше все повече.
26 Тогава стражът видя, че още един човек бяга, и извика на вратаря: „Виж, още един човек бяга!“ А царят каза: „Той също е вестоносец.“
27 И стражът каза още: „Виждам, че първият бяга като+ Ахимаас,+ синът на Садок.“ А царят каза: „Той е добър човек+ и сигурно носи добра вест.“+
28 Като се приближи, Ахимаас извика към царя, казвайки: „Всичко е наред!“ И се поклони пред царя с лице до земята, след което добави: „Нека бъде благословен+ Йехова, твоят Бог, който предаде+ на моя господар, царят, онези, които вдигнаха ръка срещу него!“
29 Царят обаче попита: „Добре ли е младежът Авесалом?“ А Ахимаас отговори: „Видях как настъпи голяма суматоха, когато Йоав изпрати царския служител и мене, твоят служител, но не разбрах какво стана.“+
30 Тогава царят каза: „Отдръпни се, застани там.“ И той се отдръпна и застана на това място.
31 Тогава дойде хусянинът+ и каза: „Нека господарят ми, царят, приеме вестта, че днес Йехова реши да те освободи от ръцете на всички онези, които въстанаха против тебе.“+
32 Но царят попита хусянина: „Добре ли е младежът Авесалом?“ А хусянинът отговори: „Нека на всички врагове на моя господар, царят, и на всички със зли намерения, които вдигат ръка против тебе, им се случи онова, което се случи на този младеж.“+
33 Потресен, царят се качи в стаята, която беше на покрива,+ над градската порта, и започна да плаче. И като вървеше, казваше: „Сине мой, Авесаломе! Сине мой,+ о, сине мой, Авесаломе! Да бях умрял аз вместо тебе, о, Авесаломе, сине мой, сине мой!“+
