2 Царе 19:1-43
19 По–късно известиха на Йоав: „Ето, царят плаче и скърби за Авесалом.“+
2 Така избавлението в този ден се превърна в жалеене за целия народ, защото в този ден народът чу, че царят скърби за своя син.
3 И в този ден хората влизаха крадешком в града,+ както се прокрадват онези, които се срамуват, защото са избягали от бойното поле.
4 А царят покри лицето си и викаше със силен глас: „Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!“+
5 Тогава Йоав дойде при царя в къщата и му каза: „Днес ти посрами всички свои служители — онези, които днес избавиха душата ти,+ душата на синовете+ и дъщерите ти,+ душата на жените ти+ и душата на наложниците ти*,+
6 защото обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат. Днес ти показа, че предводителите и служителите не означават нищо за тебе. Понеже сега знам, че ако Авесалом беше жив, а всички ние бяхме загинали, това щеше да е угодно в твоите очи.
7 Затова сега стани и излез, за да ободриш сърцата+ на своите служители, защото ако не излезеш — заклевам се пред Йехова, — нито един човек няма да остане с тебе тази нощ!+ И това ще бъде за тебе по–лошо от всички зли неща, които са ти се случили от младостта ти до днес.“
8 Тогава царят стана и седна при портата.+ И на целия народ беше известено: „Царят седи при портата.“ И всички хора започнаха да идват пред царя.
А израилтяните избягаха в своите домове.+
9 И всички хора от всички племена на Израил започнаха да спорят, казвайки: „Царят ни избави от ръцете на нашите врагове+ и ни спаси от ръцете на филистимците, а сега трябваше да избяга от тази земя заради Авесалом.+
10 Но Авесалом, когото помазахме за цар над нас,+ загина в битка.+ Тогава защо не правите нищо, за да върнете царя?“+
11 А цар Давид изпрати хора при свещениците Садок+ и Авиатар,+ за да им каже: „Говорете със старейшините на Юда+ и им кажете: ‘Защо да бъдете последните, които връщат царя в неговия дворец? Нима онова, което се говори по целия Израил, не стигна и до царя в неговия дом?
12 Вие сте мои братя, вие сте една кръв с мене*.+ Защо да бъдете последните, които връщат царя?’
13 А на Амаса+ кажете: ‘Нима не си една кръв с мене? Нека Бог ми причини това и това и да добави още към него,+ ако не станеш мой военачалник завинаги вместо Йоав.’“+
14 И той спечели сърцата на всички юдеи като на един човек,+ така че те изпратиха известие до царя: „Върни се, ти и всички твои служители.“
15 И царят тръгна обратно и стигна до Йордан. А юдеите дойдоха в Галгал,+ за да посрещнат царя и да го преведат през Йордан.
16 И вениаминецът Семей,+ синът на Гера,+ от Ваурим,+ побърза, за да отиде с юдеите и да посрещне цар Давид.
17 А с него бяха хиляда души от племето на Вениамин. (С него беше и Сива,+ служителят от дома на Саул, заедно със своите петнайсет синове+ и двайсет слуги. Те успяха да стигнат до Йордан, за да бъдат при царя.
18 Сива прекоси брода+ на Йордан, за да помогне на хората от дома на царя да преминат реката и да извърши всичко, каквото е угодно в очите на царя.) А когато царят щеше да премине Йордан, Семей, синът на Гера, се поклони пред царя+
19 и му каза: „Нека моят господар не ме смята за виновен и нека не помни злата постъпка,+ която служителят ти извърши в деня, когато моят господар, царят, излизаше от Йерусалим! И нека царят не си слага това на сърце.+
20 Защото служителят ти добре знае, че е съгрешил. Затова днес дойдох пръв от целия дом на Йосиф,+ за да посрещна своя господар, царят.“
21 Тогава Ависей,+ синът на Саруя,+ каза: „Нима Семей не заслужава смърт за това, че проклинаше помазаника на Йехова?“+
22 Но Давид отговори: „Какво общо имате с това вие,+ синове на Саруя, та ставате днес мои противници?+ Да бъде ли убит човек в Израил днес?+ Нима не знам, че сега съм цар над Израил?“
23 И царят каза на Семей: „Няма да умреш.“ И царят му се закле.+
24 Също и Мемфивостей,+ внукът на Саул, дойде да посрещне царя. Той не беше полагал грижи за краката си,+ нито за мустаците си,+ нито беше прал дрехите си от деня, в който царят си тръгна, до деня, в който се върна с мир.
25 Като дойде в Йерусалим да посрещне царя, царят го попита: „Мемфивостей, защо не тръгна с мене?“
26 А той му отговори: „Господарю мой, царю, бях измамен от служителя си.+ Аз, твоят служител, си казах ‘Нека оседлая магарицата, за да яздя и да отида с царя!’, понеже служителят ти е куц.+
27 Той обаче наклевети+ служителя ти пред моя господар, царят. Но моят господар, царят, е като ангел+ на истинския Бог, така че каквото е добро в твоите очи, това направи.
28 Защото всички от дома на моя баща не заслужаваха в очите на моя господар, царят, нищо друго освен смърт, но въпреки това ти постави своя служител между онези, които се хранят на трапезата ти.+ С какво право тогава мога да се оплаквам+ още на царя?“
29 А царят му каза: „Защо да говориш още? Сега ти казвам, ти и Сива си поделете земята!“+
30 И Мемфивостей отговори на царя: „Нека той вземе всичко+ — още повече сега, когато моят господар, царят, се връща с мир в своя дом.“
31 А от Рогелим дойде галаадецът Верзелай,+ за да отиде с царя до Йордан и да го придружи до Йордан.
32 И Верзелай беше много стар, на осемдесет години.+ Той снабдяваше царя с храна, докато царят беше в Маханаим,+ защото беше много богат.+
33 И царят каза на Верзелай: „Премини с мене от другата страна и аз ще ти давам храна в Йерусалим.“+
34 Но Верзелай каза на царя: „Колко ли дни ми остават от годините на моя живот, че да отида с царя в Йерусалим?
35 Сега съм на осемдесет години.+ Мога ли да разпознавам какво е добро и какво е лошо? Може ли твоят служител да усети вкуса на онова, което яде и което пие?+ Мога ли да слушам+ още гласа на певците и певиците?+ Защо служителят ти да бъде в тежест+ на моя господар, царят?
36 Твоят служител придружи царя само малко по пътя до Йордан. Защо царят да ми дава в замяна такава награда?+
37 Позволи на своя служител да се върне и да умре+ в своя град, където е гробът на баща ми и майка ми.+ Но ето твоят служител Кимхам+ — нека той премине от другата страна с моя господар, царят. Направи за него, каквото е добро в твоите очи.“
38 Тогава царят каза: „Кимхам ще премине с мене и аз ще направя за него, каквото е добро в твоите очи. И за тебе ще направя всичко, което поискаш от мене.“
39 И всички хора преминаха Йордан, а също и царят. Царят целуна+ Верзелай и го благослови,+ а той се върна в своето място.
40 Когато царят премина от другата страна в Галгал,+ с него дойде и Кимхам, както и целият юдейски народ и половината от израилския народ. Така те преминаха заедно с царя.
41 И ето, всички израилтяни дойдоха при царя и му казаха: „Защо+ нашите братя, юдеите, те откраднаха? Защо преведоха през Йордан царя, дома му и всичките хора на Давид?“+
42 Тогава всички юдеи отговориха на израилтяните: „Защото царят е наш близък родственик.+ И защо се сърдите заради това? Нима ядохме нещо при царя или ни донесоха някакъв подарък?“
43 Но израилтяните отговориха на юдеите: „Ние имаме десет дяла в царството,+ така че относно Давид сме повече от вас. Защо тогава се отнесохте презрително към нас? Не трябваше ли ние да бъдем първите,+ които да върнат царя?“ Но думите на юдеите бяха по–остри от думите на израилтяните.
