3 Царе 17:1-24

17  И тесвиецът Илия,+ един от жителите на Галаад,+ каза на Ахав: „Както е сигурно, че е жив Йехова,+ Богът на Израил, пред когото стоя*,+ така е сигурно, че през тези години няма да има нито роса, нито дъжд,+ освен по мое нареждане!“+  И словото+ на Йехова му беше разкрито с думите:  „Тръгни оттук, отиди на изток и се скрий+ при речната долина Херит, която е на изток от Йордан.  И от речната долина ще пиеш вода,+ а на гарваните+ ще заповядам да ти носят там храна.“+  И той отиде и постъпи според словото на Йехова.+ Отиде и остана да живее край речната долина Херит, която е на изток от Йордан.  Гарваните му донасяха хляб и месо сутрин и също така му донасяха хляб и месо вечер, а вода пиеше от речната долина.+  След известно време обаче речната долина пресъхна,+ защото не падаше дъжд върху земята.  Тогава му беше разкрито словото на Йехова:+  „Стани, отиди в Сарепта,+ която принадлежи на Сидон, и остани там. Ето, заповядал съм на една вдовица там да те храни.“ 10  И той стана и отиде в Сарепта. И като стигна до градската порта, видя там една жена, вдовица, която събираше дърва. И той се обърна към нея с думите: „Моля те, донеси ми малко вода в съд, за да пия.“+ 11  И когато тя тръгна да донесе вода, той извика след нея: „Моля те, донеси ми и малко хляб.“+ 12  А тя му отговори: „Както е сигурно, че е жив Йехова, твоят Бог,+ така е сигурно, че нямам хляб,+ а само шепа+ брашно в делвата и малко маслиново масло+ в гърнето. И ето, сега ще събера малко дърва и ще отида да приготвя нещо за себе си и за сина си. И ще изядем това и ще умрем.“+ 13  Тогава Илия ѝ каза: „Не се бой!+ Отиди и направи каквото каза. Но първо от това, което имаш, направи една малка питка за мене+ и ми я донеси, а после приготви нещо за себе си и за сина си. 14  Защото това казва Йехова, Богът на Израил: ‘Брашното в делвата няма да свърши и маслиновото масло в гърнето няма да се изчерпи до деня, в който Йехова изпрати дъжд върху лицето на земята.’“+ 15  И жената отиде и направи това, което ѝ каза Илия. И много дни имаха какво да ядат — и тя, и той, и домът ѝ.+ 16  Брашното в делвата не свърши и маслиновото масло в гърнето не се изчерпа,+ според словото, което Йехова изрече чрез Илия. 17  А след това синът на жената, при която той живееше, се разболя и болестта му стана толкова тежка, че накрая в него не остана дихание.+ 18  Тогава жената каза на Илия: „Защо ми причини това,+ о, Божи човече? Дошъл си при мене, за да ми напомниш за моята вина+ и да убиеш сина ми.“ 19  Но той ѝ отговори: „Дай ми сина си.“ И той го взе от прегръдките ѝ и го занесе в стаята на покрива,+ където живееше, и го сложи върху леглото си.+ 20  Тогава призова Йехова с думите: „Йехова, Боже мой,+ нима и на вдовицата, при която живея като пришелец, ще причиниш зло чрез смъртта на сина ѝ?“ 21  И три пъти той се простря върху детето,+ като викаше към Йехова: „Йехова, Боже мой, моля те, нека се върне животът*+ в това дете!“ 22  И Йехова послуша гласа на Илия,+ така че животът на детето се върна в него и то оживя.+ 23  Тогава Илия взе детето и от стаята на покрива го занесе долу в къщата. И го даде на майка му и каза: „Виж, синът ти е жив!“+ 24  А жената каза на Илия: „Сега знам, че наистина си Божи човек+ и че словото на Йехова в твоята уста е вярно.“+

Бележки под линия

Или: „на когото служа“.
Буквално: „душата“. Виж Приложение № 7.