3 Царе 19:1-21

19  И Ахав+ разказа на Йезавел+ за всичко, което направи Илия, и за това как уби с меч всички пророци.+  Тогава Йезавел изпрати пратеник при Илия с думите: „Нека боговете ми причинят това и това+ и да добавят още към него,+ ако утре по това време не направя с душата ти онова, което стана с душата на всеки един от тях!“  И той се изплаши, стана и побягна, за да спаси душата си.+ Когато дойде във Вирсавее,+ която принадлежи на Юда,+ остави там слугата си.  А той самият отиде в пустинята на един ден път разстояние, и като стигна там, седна под една жълтуга.+ И започна да се моли да умре*: „Достатъчно! Сега, Йехова, вземи душата ми,+ защото не съм по–добър от своите прадеди.“  Накрая той легна и заспа под жълтугата.+ Но ето, един ангел+ го докосна+ и му каза: „Стани и яж.“  И като погледна, ето, до главата му имаше една питка+ върху нагорещени камъни и стомна с вода. И той яде и пи, а след това пак легна.  По–късно ангелът+ на Йехова дойде за втори път, докосна го и каза: „Стани и яж, защото те чака тежък път.“+  И той стана, яде и пи, и като събра сили от тази храна, вървя четирийсет дни+ и четирийсет нощи чак до Хорив, планината на истинския Бог.+  Там влезе в една пещера,+ за да пренощува в нея. И ето, словото на Йехова му беше разкрито с думите: „Какво правиш тук, Илия?“+ 10  А той отговори: „Бях много ревностен+ за Йехова, Богът на небесните войнства, защото синовете на Израил оставиха твоя договор,+ разрушиха твоите олтари+ и убиха с меч твоите пророци.+ Само аз останах,+ а сега и моята душа искат да вземат.“+ 11  Но Бог каза: „Излез и застани на планината пред Йехова.“+ И ето, Йехова минаваше,+ и голям и силен вятър разцепваше планините и разбиваше скалите пред Йехова.+ Но Йехова не беше във вятъра. И след вятъра имаше земетресение.+ Но Йехова не беше в земетресението. 12  След земетресението дойде огън.+ Но Йехова не беше в огъня. А след огъня се чу тих и спокоен глас.+ 13  Щом го чу, Илия покри лицето си с дрехата,+ после излезе и застана на входа на пещерата. И ето, до него стигна глас, който му каза: „Какво правиш тук, Илия?“+ 14  А той отговори: „Бях много ревностен за Йехова, Богът на небесните войнства, защото синовете на Израил оставиха твоя договор,+ разрушиха твоите олтари и убиха с меч твоите пророци. Само аз останах, а сега и моята душа искат да вземат.“+ 15  Тогава Йехова му каза: „Върви, върни се по пътя си към пустинята край Дамаск+ и като стигнеш там, помажи+ Азаил+ за цар над Сирия. 16  Йеху,+ внукът на Намеси,+ помажи за цар над Израил, а Елисей,+ синът на Сафат, от Авел–меола+ помажи за пророк вместо тебе.+ 17  Който избяга от меча на Азаил,+ него Йеху ще убие,+ а който избяга от меча на Йеху, него Елисей ще убие.+ 18  Оставил съм седем хиляди души в Израил+ — всички, които не паднаха на колене пред Ваал+ и които не го целунаха+ с устата си.“ 19  И той тръгна оттам и намери Елисей, синът на Сафат, който ореше.+ Пред него имаше дванайсет впряга, а той вървеше с дванайсетия. И Илия дойде при него и хвърли върху него дрехата си.+ 20  А той остави биковете* и като изтича след Илия, му каза: „Позволи ми да целуна баща си и майка си+ и след това ще тръгна след тебе.“ А Илия му отговори: „Отиди. Нима аз те спирам?“ 21  И като го остави, Елисей взе една двойка бикове и ги принесе в жертва.+ И върху дървените части от плуга и ярема+ на биковете свари месото им и го даде на хората да ядат. После стана, тръгна след Илия и започна да му служи.+

Бележки под линия

Буквално: „душата му да умре“.
Виж Из 23:12, бел. под линия.