3 Царе 2:1-46
2 Като наближи времето Давид да умре,+ той заповяда на сина си Соломон:
2 „Аз отивам по пътя, по който отиват всички хора на земята.+ А ти бъди силен+ и мъжествен.+
3 И изпълнявай задълженията си към Йехова, твоят Бог, като ходиш в неговите пътища+ и като спазваш неговите постановления, неговите заповеди, неговите съдебни решения+ и неговите свидетелства*, според записаното в Моисеевия закон,+ за да постъпваш разумно във всичко, което правиш, и навсякъде, където отиваш,
4 така че Йехова да изпълни словото си, което изрече относно мене:+ ‘Ако твоите синове+ внимават в пътя си и ако с цялото си сърце+ и с цялата си душа ходят+ пред мене в истина,+ тогава няма да останеш без наследник, който да седи на престола на Израил.’+
5 И ти самият добре знаеш какво ми направи Йоав, синът на Саруя,+ как постъпи с двамата военачалници на израилската войска, с Авенир,+ синът на Нир, и с Амаса,+ синът на Йетер.+ Той ги уби, проливайки в мирно време кръв,+ която се пролива по време на война, и с тази кръв опетни своя пояс, който опасваше кръста му, и своите сандали, които бяха на краката му.
6 Затова постъпи според своята мъдрост+ и не позволявай белите му коси да слязат с мир+ в гроба*.+
7 А към синовете на галаадеца Верзелай+ прояви милост* и те нека бъдат между онези, които се хранят на твоята трапеза,+ защото по същия начин и те ми помогнаха,+ когато бягах от брат ти Авесалом.+
8 Ето, тук е и Семей,+ синът на Гера, вениаминец от Ваурим,+ който ме проклинаше с тежки проклятия+ в деня, когато отивах в Маханаим.+ Но той дойде да ме посрещне при Йордан+ и аз му се заклех пред Йехова: ‘Няма да те погубя с меч!’+
9 А сега ти не го оставяй ненаказан,+ защото си мъдър+ човек и добре знаеш как да постъпиш с него. И с кръв свали белите му коси+ в гроба*.“+
10 Тогава Давид заспа при своите прадеди+ и беше погребан в Давидовия град.+
11 И Давид царува над Израил четирийсет години.+ В Хеврон+ царува седем години+ и в Йерусалим — трийсет и три години.+
12 И Соломон седна на престола на баща си Давид+ и с времето неговото царство се утвърди здраво.+
13 И Адония, синът на Агита, дойде при Витсавее,+ майката на Соломон. Когато тя го попита „С мир ли идваш?“,+ той отговори „Да, идвам с мир“.
14 И продължи: „Искам да ти кажа нещо.“ И тя каза: „Говори.“+
15 Тогава той каза: „Ти добре знаеш, че царската власт трябваше да бъде дадена на мене и че целият Израил очакваше аз да бъда цар.+ Но всичко се обърна и царската власт беше дадена на брат ми, защото Йехова му я даде.+
16 И сега искам да те помоля само за едно нещо. Не ми отказвай!“+ А тя отвърна: „Говори.“
17 И той продължи: „Моля те, кажи на цар Соломон, понеже той няма да ти откаже, да ми даде сунамката+ Ависага+ за жена.“
18 А Витсавее каза: „Добре, ще говоря с царя по твоя въпрос.“
19 И Витсавее отиде при цар Соломон, за да говори с него относно Адония.+ И царят веднага стана,+ за да я посрещне, и ѝ се поклони.+ После седна на престола си и нареди да поставят престол за майката на царя, така че тя да седне от дясната му страна.+
20 И тя каза: „Имам една малка молба към тебе. Не ми отказвай.“ А царят ѝ отговори: „Кажи, майко моя, няма да ти откажа.“
21 И тя продължи: „Нека сунамката Ависага бъде дадена за жена на брат ти Адония.“
22 Тогава цар Соломон отговори на майка си: „А защо искаш за Адония сунамката Ависага? Поискай за него и царската власт,+ защото ми е брат и е по–голям от мене+ — и за него, и за свещеника Авиатар,+ и за Йоав,+ синът на Саруя.“+
23 Тогава цар Соломон се закле пред Йехова с думите: „Нека Бог ми причини това и това и да добави още към него*,+ ако Адония не е казал тези думи против собствената си душа!+
24 И сега, както е сигурно, че е жив Йехова,+ който ме утвърди+ и ме постави да седна на престола на баща ми Давид+ и който ми направи дом,+ както беше обещал,+ така е сигурно, че днес Адония ще умре.“+
25 И цар Соломон незабавно изпрати Ванаия,+ синът на Йодай. И той нападна Адония, и Адония умря.+
26 А на свещеника Авиатар+ царят каза: „Отиди в Анатот+ при нивите си. Ти заслужаваш смърт,+ но няма да те погубя днес, защото носеше ковчега на Върховния господар Йехова+ пред моя баща Давид+ и защото понасяше страдания през цялото време, когато и моят баща понасяше страдания.“+
27 И Соломон отстрани Авиатар от службата му като свещеник на Йехова, за да изпълни словото, което Йехова беше изрекъл в Сило+ против дома на Илий.+
28 Вестта за това стигна и до Йоав+ — понеже Йоав беше подкрепил Адония,+ макар че не беше подкрепил Авесалом+ — и Йоав избяга в шатъра+ на Йехова и се хвана здраво за роговете на олтара.+
29 Тогава известиха на цар Соломон: „Йоав избяга в шатъра на Йехова, и ето, там е при олтара.“ А Соломон изпрати Ванаия, синът на Йодай, като му каза: „Отиди, убий го!“+
30 И Ванаия отиде в шатъра на Йехова и каза на Йоав: „Ето какво нареди царят: ‘Излез!’“ Но той отговори: „Няма да изляза! Тук+ искам да умра.“ И Ванаия предаде на царя: „Това каза Йоав и това ми отговори.“
31 Тогава царят му заповяда: „Направи както е казал, убий го и го погреби. И отстрани от мене и от дома на баща ми кръвта,+ която Йоав проля без причина.+
32 И Йехова ще върне неговата кръв върху главата му,+ понеже той погуби двама мъже, по–праведни и по–добри от него,+ и ги уби с меч, без баща ми Давид да знае това+ — Авенир,+ синът на Нир, военачалникът на войската на Израил,+ и Амаса,+ синът на Йетер, военачалникът на войската на Юда.+
33 Тяхната кръв ще бъде върху главата на Йоав и върху главата на неговото потомство до безпределни времена.+ А за Давид,+ за неговото потомство, за неговия дом и за неговия престол ще има мир от Йехова до безпределни времена.“+
34 Тогава Ванаия, синът на Йодай, отиде,+ нападна Йоав и го уби.+ И го погребаха в дома му в пустинята.
35 И вместо него царят постави над войската+ Ванаия,+ синът на Йодай, а вместо Авиатар постави свещеника Садок.+
36 След това царят изпрати хора при Семей+ и му каза: „Направи си къща в Йерусалим и живей тук, и не излизай оттук.
37 И знай, че в деня, когато излезеш оттук и преминеш речната долина* Кедрон,+ непременно ще умреш.+ Кръвта ти ще бъде върху твоята глава.“+
38 А Семей отговори на царя: „Добре. Каквото каза моят господар, царят, това ще направи служителят ти.“ И Семей дълго време живееше в Йерусалим.
39 Но след три години двама роби+ на Семей избягаха при царя на Гет,+ Анхус,+ синът на Мааха. И известиха на Семей: „Ето, твоите роби са в Гет.“
40 И Семей веднага стана, оседла магарето си и отиде в Гет при Анхус, за да търси робите си. Така Семей отиде и доведе робите си от Гет.
41 Тогава известиха на Соломон: „Семей отиде от Йерусалим в Гет и се върна.“
42 А царят изпрати хора+ при Семей и му каза: „Не те ли обвързах с клетва пред Йехова и не те ли предупредих,+ като казах ‘Знай, че в деня, когато излезеш оттук и отидеш където и да било, непременно ще умреш’? И ти не ми ли каза ‘Добре’?+
43 Защо тогава не спази клетвата, дадена пред Йехова,+ и не се подчини на моята строга заповед?“+
44 И царят каза още на Семей: „Ти сам знаеш какво зло си извършил спрямо баща ми Давид+ и в сърцето си добре знаеш това. Но Йехова ще върне върху твоята глава злото, което си извършил.+
45 А цар Соломон ще бъде благословен+ и престолът на Давид ще бъде утвърден пред Йехова завинаги.“+
46 Тогава царят даде заповед на Ванаия, синът на Йодай, който излезе и нападна Семей, и той умря.+
И царството се утвърди в ръцете на Соломон.+
