4 Царе 19:1-37
19 Щом чу това, цар Езекия+ раздра дрехите си,+ покри се с вретище+ и отиде в дома на Йехова.+
2 После изпрати управителя на двореца Елиаким,+ секретаря Шевна+ и старейшините измежду свещениците, всички покрити с вретище, при пророк Исаия,+ синът на Амос.+
3 И те му казаха: „Това казва Езекия: ‘Този ден е ден на бедствие,+ на укор+ и на презрителни подигравки,+ защото настъпи времето синовете да се родят,+ но няма сила за това.+
4 Може би Йехова, твоят Бог, ще чуе+ всичките думи на рапсака, когото царят на Асирия, неговият господар, изпрати, за да се присмива+ на живия Бог, и Йехова, твоят Бог, ще му потърси сметка за думите, които чу.+ Помоли се+ сега за остатъка,+ който все още е жив!’“
5 А когато служителите на цар Езекия отидоха при Исаия,+
6 той им каза: „Предайте на своя господар: ‘Това казва Йехова:+ „Не се плаши+ от думите, които чу и с които служителите на асирийския цар ме хулиха.+
7 Ето, ще го смутя*,+ той ще чуе известие+ и ще се върне в земята си. Ще направя така, че да загине от меч в собствената си земя.“’“+
8 И като чу, че асирийският цар се е оттеглил от Лахис,+ рапсакът+ се върна при него и видя, че той воюва срещу Ливна.+
9 И когато асирийският цар чу, че етиопският цар Тирак е дошъл да воюва против него, отново изпрати пратеници+ при Езекия, като им нареди:
10 „Кажете следното на Езекия, царят на Юда: ‘Не позволявай на своя Бог, на когото се уповаваш, да те измами+ с думите: „Йерусалим+ няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар!“+
11 Ето, ти самият чу какво направиха асирийските царе с всички земи, като ги обрекоха на унищожение.+ А нима ти ще се избавиш?+
12 Дали боговете+ на народите, които моите прадеди унищожиха, ги избавиха? Избавиха ли се Гозан,+ Харан,+ Ресеф и синовете на Едем,+ които бяха в Тел–асар?+
13 Къде е царят на Емат,+ царят на Арпад,+ царете на градовете Сефаруим, Ена и Ава?’“+
14 Тогава Езекия взе писмото, което му донесоха пратениците, и го прочете,+ след което отиде в дома на Йехова и го разгъна пред Йехова.+
15 И Езекия се помоли+ на Йехова с думите: „О, Йехова, Боже на Израил,+ който седиш над херувимите*!+ Ти си единственият истински Бог на всички царства+ на земята.+ Ти създаде небето+ и земята.+
16 О, Йехова, чуй ме, послушай ме!+ Отвори очите си,+ Йехова, и виж, чуй думите на Сенахирим, които той изпрати, за да се присмива+ на живия Бог!
17 Вярно е, Йехова, че царете на Асирия опустошиха народите и техните земи+
18 и хвърлиха боговете им в огън, защото те не бяха богове,+ а дело на човешки ръце,+ дърво и камък. Затова ги унищожиха.
19 И сега, Йехова, Боже наш,+ моля те, спаси ни+ от неговите ръце, за да знаят всички царства на земята, че ти, Йехова, си единственият Бог!“+
20 Тогава Исаия, синът на Амос, изпрати хора да предадат на Езекия: „Това казва Йехова, Богът на Израил:+ ‘Чух молитвата,+ която отправи към мене заради Сенахирим, царят на Асирия.+
21 Това са думите, които Йехова изрече против него:„Девицата, дъщерята на Сион, те презира+ и ти се присмива.+Дъщерята на Йерусалим+ клати глава зад тебе.+
22 На кого се присмиваш+ и кого хулиш?+Против кого издигаш гласа си+и против кого вдигаш очите си?+Против Светия Бог на Израил!+
23 Чрез пратениците+ си се присмиваш на Йехова и казваш:+‘С множеството си бойни колесници+ще се изкача високо в планините,+в най–отдалечените части на Ливан,+ще изсека високите му кедри,+ красивите му хвойни.+Ще отида в най–далечното му място, в неговата прекрасна гора.+
24 Ще копая и ще пия чужда вода,със стъпалата си ще пресуша всички египетски канали на Нил.’+
25 Нима не си чул,+ че още от древността възнамерявам да направя това?+Замислил съм го още от древни времена+и сега ще го направя.+Ти ще опустошиш укрепените градове и ще ги превърнеш в купчина развалини.+
26 Жителите им ще станат безсилни,+ще изпитват ужас и срам.+Ще бъдат като растенията в полето и като крехката зелена трева,+като тревата по покривите,+ изгорена от източния вятър.+
27 Знам добре+ кога седиш спокойно, знам всичко, което правиш,+и как се гневиш против мене,+
28 защото твоят гняв против мене+ и твоят рев стигнаха до ушите ми.+Ще закача куката си за носа ти, ще сложа юздите си в устата ти+и ще те върна по пътя, по който си дошъл.“+
29 А това ще бъде знак за тебе:+ Тази година ще ядете онова, което израсне от разпилените зърна,+ догодина ще ядете зърното, което израсне само, но през третата година сейте+ и жънете, насадете лозя и яжте плода им.+
30 Преживелите от дома на Юда, онези, които останат,+ ще пуснат корени надълбоко и ще дават плод нависоко,+
31 защото от Йерусалим ще излезе остатък+ и от планината Сион ще излязат преживелите.+ Пламенността+ на Йехова, Богът на небесните войнства, ще направи това.
32 Затова ето какво казва Йехова за асирийския цар:+ „Той няма да влезе в този град,+ няма да хвърли стрела в него,+ няма да дойде с щит срещу него, нито ще издигне насип за обсада.+
33 Ще се върне по пътя, по който е дошъл, и в този град няма да влезе — казва Йехова.+ —
34 Аз ще защитя+ града и ще го спася заради себе си+ и заради служителя си Давид.“’“+
35 И в същата нощ ангелът на Йехова излезе и уби сто осемдесет и пет хиляди души от стана+ на асирийците.+ И когато хората станаха рано сутринта, ето, навсякъде около тях имаше само трупове.+
36 След това Сенахирим,+ царят на Асирия, се оттегли, върна се+ в Ниневия и остана там.+
37 И веднъж, когато се покланяше в храма на своя бог*+ Нисрох,+ синовете му Адрамелех и Сарецер го убиха с меч+ и избягаха в араратската земя.+ А вместо него започна да царува неговият син Есар–адон.+
