Спомняш ли си да си падал като дете? Може би тогава си се порязал или си си ожулил коляното. Вероятно си спомняш как майка ти те е утешила. Почистила е раната и ти е сложила лепенка. Разплакал си се, но утешителните ѝ думи и топлата ѝ прегръдка бързо са те накарали да се почувстваш по–добре. В този период от живота ти винаги е имало кой да те утеши.
Но докато растем, животът става по–сложен — проблемите са по–сериозни и е все по–трудно да намерим утеха. За съжаление проблемите на възрастните рядко се решават с лепенка и майчина прегръдка. Нека разгледаме няколко примера.
Случвало ли ти се е да загубиш работата си? Хулиан разказва, че когато го уволнили, бил шокиран и объркан и се чудел как ще издържа семейството си. Той се питал: „Защо след като усърдно се трудих толкова години, фирмата реши, че вече няма нужда от мене?“
Може да се чувстваш съсипан, ако бракът ти е бил неуспешен. „Когато съпругът ми неочаквано ме напусна преди 18 месеца, дълбоко се натъжих. Сърцето ми беше разбито“, споделя Ракел. Тя добавя: „Болката беше не само емоционална, но и физическа. Бях много изплашена.“
Възможно е да страдаш от сериозно заболяване без изглед да се възстановиш. На моменти може да се чувстваш като патриарха Йов, който казал: „Животът ми опротивя! Не искам да живея до безпределни времена!“ (Йов 7:16) Един мъж на име Луис, който е на около 80 години, признава: „Понякога сякаш просто чакам да умра.“ Познати ли са ти тези чувства?
Може би копнееш за утеха поради загубата на близък. Робърт споделя: „Когато синът ми загина в самолетна катастрофа, първоначално не можех да повярвам. След това усетих болка — болката, която Библията сравнява с дълъг меч, който пронизва душата.“ (Лука 2:35)
Робърт, Луис, Ракел и Хулиан са намерили утеха дори при тези тежки обстоятелства. Те са я получили от най–подходящата личност — Всемогъщия Бог. Как той осигурява утеха? Може ли да утеши и тебе?
