В Християнските гръцки писания често се говори за Варнава и апостол Павел. Те служели като пътуващи надзорници и посещавали сборовете от първи век. Защо? Те били искрено загрижени за добруването на своите духовни братя. Павел казал, че иска ‘да се върне и да посети братята’, за да види как са. Той бил готов да измине стотици километри, за да отиде при тях и да ги укрепи. (Деяния 15:36) Това е желанието и на пътуващите надзорници днес.
Насърчават ни. Всеки окръжен надзорник посещава около 20 сбора, като два пъти в годината прекарва по една седмица във всеки от тях. Можем да извлечем огромна полза от опита на тези братя, а ако са женени — и от опита на техните съпруги. Те се стремят да опознаят както младите, така и възрастните в сбора, и се радват да ни придружават в проповедната служба и при хората, с които изучаваме Библията. Надзорниците правят пастирски посещения заедно със старейшините, а за да ни укрепят изнасят насърчителни доклади на събранията и на конгресите. (Деяния 15:35)
Проявяват интерес към всички. Окръжните надзорници са искрено загрижени за духовното състояние на сборовете. Те се срещат със старейшините и помощник–служителите, за да обсъдят постигнатия напредък и да им дадат практични съвети как да се справят с отговорностите си. Те помагат на пионерите да постигат успех в службата си и се радват да се запознават с новите в сбора и да чуват за техния духовен напредък. Всеки от тези братя охотно дава от себе си като ‘сътрудник, служещ за наше добро’. (2 Коринтяни 8:23) Ние трябва да подражаваме на вярата им и на тяхната отдаденост на Бога. (Евреи 13:7)