1, 2. Соске и Библия си зомкха специално подаръки таро Дел?

САР чувствинес тут, кана йекх амал дел тут подаръки? Сигурно нанай тут търпение те дикхес саво си о подаръки. Бут лошанес, кай то амал мислинел туке тай благодаринес леске.

² И Библия си подаръки таро Дел. Лате пишинел букя, колато на аракхльовен никхате авретхе. Например ой пхенел аменге, кай о Дел кергяс о небес, и пхув тай е първоне мрушес тай жувля. Дел амен съвекя, колато помагинен аменге, кана иси амен проблемя. Тари Библия ахальовас сар о Дел ка керел и пхув йекх по–шукар тхан животоске, сарто мангелас ко начало. И Библия си йекх бут специално подаръки!

3. Со ка ахальовес, бискай изучинес и Библия?

³ Бискай изучинес и Библия, ка ахальовес, кай о Дел мангел те овес лескоро амал. Кизом по–бут сикльовес е Девлеске, зомкха по–лачшо амал ка ачшовес леса.

4. Кола букя е Библияке керен туке впечатление?

⁴ И Библия си преведиме декхате 2600 чшибенде тай си отпечатиме милионя Библиес. Почти саворе мануша андо светос ащи те четинен и Библия пере чшибате. Секо курко, декхате йекх милиони мануша лен песке Библия! Наистина и Библия си различно саворе околе лилендар.

5. Соске ащи те пхенас, кай и Библия си „таро Дел“?

⁵ И Библия си „таро Дел“. (Четине 2 Тимотей 3:16.) Ама декхой ащи те мислинел: „Сар ащи и  Библия те овел таро Дел, щом мануша пишинде ла?“ И Библия пхенел далкхеске: „Мануша хоратинде давкха со авел таро Дел, водиме таро свято духос.“ (2 Петър 1:21) Те дикхас йекх примери: Йекх директори мангел те бичшалел лил тай пхенел пе секретариеске те пишинел лес. Кастар си о лил? Ов си таро директори, нанай таро секретари. Ачука ачшило е Библияса–да. Ой си таро Дел, нанай таро мануша, колато пишинде ла. О Дел тховгяс пере мислес ленгере гогиенде. И Библия наистина си „е Девлескоро Слово“. (1 Солунци 2:13; дикх и 2 бележка ко крайос далкхе лилесте.)

6, 7. Соске ащи те пхенас, кай саворе букя, колато си пишиме анди Библия си в съгласие йекх авереса?

⁶ За те овел пишиме и цело Библия, накхле декхате 1600 бреша. О мануша, колато пишинде ла на живинде ко също време. Десаве лендар уле образована, а авер на сине. Например йекх уло лекари. Авер дикхенас бакрен, уле земеделця, рибаря, пророкя, съдиядес тай тхагара. Въпреки кай различна мануша пишинде и Библия, саворе букя, колато си пишиме лате, си в съгласие йекх авереса. *

⁷ О първа шере тари Библия сикавен сар започнинде о проблемя андо светос, а о последна пхенен аменге, сар о Дел ка оправинел далкха проблемя тай ка керел и пхув рай. И Библия пхенел аменге со ачшило презал и манушикани история тай сикавел, кай о Дел винаги керел давкха со мангел.

8. Де примеря, колато сикавен, кай кана анди Библия пишинел научна букя, ой винаги си точно.

⁸ И Библия на ули пишиме, за те сикавел научна букя е пхувяке тай е животноненге ки училища, ама кана лате пишинел салка букя, ой винаги си точно. Точно давкха жарас йекхе лилестар, ковато си таро Дел. Например андо лил Левит пишинел со пхенгяс о Дел те керен о израилтяня, за те пазинен пес, кана сине заразно насвалипе. Давкха уло пишиме бут време англал о мануша те ахальовен сар о бактериес тай о вируся ащи те насвалярен амен. Също и Библия правилно сикавел, кай и пхув на икерел пес нисосте. (Йов 26:7) Даже кана бут мануша мислиненас  погрешна букя, далкхеске сави си и форма е пхувякери, и Библия пхенелас, кай и пхув си кръгло. (Исаия 40:22)

9. Со ахальовас далкхестар, кай о мануша, колато пишинде и Библия, уле искрена?

⁹ Кана анди Библия пишинел букя е пуране брешенге, ой винаги си точно. Ама бут историческа лила на пишинен точно со ачшило, соскето о мануша, колато пишинде лен на уле искрена. Например он на пишиненас винаги, кай ленгоро народос уло победиме маримнасте. Ама о мануша, колато пишинде и Библия, уле искрена, даже кана о Израил сине победиме маримнасте. Он пишинде пере–да грешкенге. Например о Матей признавингяс, кай ов тай десаве авер апостоля дараниле тай мукле е Исусес. Ащи те четинас далкхеске андо лил Матей. (Матей 26:55, 56) Давкха, кай о мануша, колато пишинде и Библия, уле искрена, сикавел, кай и Библия си таро Дел. Адалкхеске ащи те верувинас лате.

10. Соске о съвекя тари Библия помагинен аменге авдиес–да?

¹⁰ И Библия „авел таро Дел тай си полезно за поучаване, за порицаване, за поправяне на нещата“. (2 Тимотей 3:16) Ва, о съвекя тари Библия помагинен аменге авдиес–да. О Йехова жанел сар синям керде, адалкхеске ахальовел со си амаре илесте тай амаре гогяте. Ов ахальовел по–лачшес амендар саве синям тай мангел те овас щастлива. Ов жанел со си аменге лачшо тай со си кханило.

11, 12. Саве шукар съвекя дел амен и Библия?

¹¹ Андо Матей таро 5 жи ко 7 шеро, иси бут шукар съвекя, колато диняс о Исусес, далкхеске сар те овас щастлива, сар те ахальовас амен околенца, сар те молинас  амен тай сар те мислинас правилно е паренге. Въпреки кай о Исусес диняс далкха съвекя англал 2000 бреша, он ащи те помагинен аменге тай те анен аменге бари полза авдиес–да.

¹² Анди Библия о Йехова дел амен принципя–да, или съвекя, колато помагинен аменге те овел амен по–шукар семейство, те овас по–лачше работникя тай те овел амен мири околенца. О съвекя тари Библия винаги помагинен аменге, саве–да те овас, кате–да те бешас тай саве–да проблемя те овен амен. (Четине Исаия 48:17; дикх и 3 бележка ко крайос далкхе лилесте.)

13. Со пхенгяс о Исаия, кай ка ачшолас е дизаса Вавилон?

¹³ Бут букя, колато и Библия пхенгяс, кай ка ачшон, вече ачшиле. Например о Исаия пишингяс, кай о Вавилон ка овелас унищожиме. (Исаия 13:19) Ов пхенгяс точно сар ка ачшолас давкха. Баре портес тай йекх лен турял и диз пазиненас о Вавилон. Ама о Исаия предскажингяс, кай и лен ка шукьолас тай о портес ка овенас путерде. О душманя ка преленас и диз би маримнаскоро. Даже о Исаия предскажингяс, кай о мануш, ковато ка прелелас о Вавилон, ка пхенел пес Кир. (Четине Исаия 44:27–45:2; дикх и 4 бележка ко крайос далкхе лилесте.)

14, 15. Сар изпълнисайло давкха со пишингяс о Исаия?

¹⁴ Дуйшел бреша палал далкхесте, со пишингяс о Исаия, йекх войска али те прелел о Вавилон. Кой командинелас и войска? Точно давкха, колеске пишингяс о Исаия, о персийско тхагар Кир. Ама дали и войска ка прелелас о Вавилон ачука, сарто предскажингяс о Исаия?

 ¹⁵ Ки рат, кана али и войска, о вавилонця ханас, пиенас тай кхеленас. Он мислиненас, кай нанай состар те даран, соскето пазиненас лен о баре стенес тай и лен. Околе ригатар, о Кир тай лескери войска хранле йекх канали, за те циден о пани тари лен. О пани ачшило зомкха хари, кай о персийска войникя ащине те пренакхен и лен. Ама сар о войникя ка  пренакхенас о баре стенес? Точно сарто уло предскажиме, о портес е дизакере уле путерде тай о войникя прелиле и диз би маримнаскоро.

16. а) Со пхенгяс о Исаия, кай ка ачшолас е дизаса Вавилон андо бъдеще? б) Катар жанас, кай давкха со предскажингяс о Исаия ачшило?

¹⁶ О Исаия пхенгяс, кай андо бъдеще никхой нанаяс те живинел андо Вавилон. Ов пишингяс: „Никхой нанай те живинел лесте нисар по–бут.“ (Исаия 13:20) Дали давкха наистина ачшило? Ко тхан, кате уло о Вавилон, южно таро Багдад (Ирак), авдиес иси само бара. Жи авдиес, никхой на живинел отхе. О Йехова шулавгяс о Вавилон „е шуваляса, която унищожинел“. (Исаия 14:22, 23) *

17. Соске ащи те верувинас всичконасте со обещинел о Дел?

¹⁷ Зомкха бут букя, колато и Библия пхенгяс, кай ка ачшон, вече ачшиле! Давкха сикавел аменге, кай ащи те верувинас далкхесте–да со пхенел и Библия, кай  ка ачшол андо бъдеще. Ащи те овас сигурна, кай о Йехова ка керел и пхув рай, сарто обещингяс. (Четине Числа 23:19.) Ва, иси амен „и надежда е вечноне животоске, ковато обещингяс ко пуране диеса о Дел, ковато нащи те хохавел“. (Тит 1:2) *

18. Со пхенел о Павлес е Девлескере Словоске?

¹⁸ Вече дикхлям, кай и Библия си различно саворе околе лилендар. Саворе букя, колато си пишиме лате, си в съгласие йекх авереса, тай кана анди Библия пишинел научна или историческа букя, ой винаги си точно. Лате иси бут шукар съвекя–да. Също, и Библия предскажингяс бут букя, колато вече ачшиле. Ама анди Библия иси авер–да варесо. О апостол Павел пишингяс: „Е Девлескоро Слово си живдо тай керел бути баре зоралипнаса.“ Со означинел давкха? (Четине Евреи 4:12.)

19, 20. а) Сар и Библия ащи те помагинел туке те ахальовес саво синян наистина? б) Сар ащи те сикавес, кай синян благодарно е Библияке?

¹⁹ И Библия ащи те променинел манушес. Ой помагинел аменге те ахальовас саве мануша синям наистина. Например давкха со керас, кана сикльовас варесо тари Библия, сикавел саве синям тай кизом дехас е Йеховас.

²⁰ И Библия наистина си лил таро Дел. Ов мангел те четинес, те изучинес тай те дехес ла. Ов благодарно далкхе подаръкиеске тай продължине те изучинес ла. Чука ка ахальовес со мангел о Дел е манушенге. Андо следващо шеро ка ахальовас по–бут далкхеске.